Постинг
16.12.2014 11:28 -
притчи
Баницата
Витата баница била сложена на масата. Гостите си облизвали устните и биле готови да изядат даже и тавата. Толкова вкусни и толкова уханни баници можел да направи само човек, който дълги години гощавал гостите си с тях.
И докато стопанина отишъл да покани жена си и децата си на масата, баницата от нея била изядена и той изблещил очи пред празната тава.
- Ама какво направихте бе! Вие добре ли сте! Как не ви е срам! Пордоти, такива! (Пордот = всеядно прасе).
- Не сме виновни! - провикнал се старият комунист.
- Не сме, я! - подкрепил го социалистът.
На това мнение биле и патриотите, и националистите, и русофилите.
Само демократът си мълчал.
- Демократе, ей, демократе, защо мълчиш, бе?
- Нито стопанина, който ни е дал баницата, е виновен, нито ние, дето я изядохме без него. Господа, на тази софра всички сме без вина! Но все пак има виновен!
- И кой е той бе, демократе? - попитали го в хор те.
- Баницата! - отсякъл с патос демократът.
Благословия
Настанали бедни и гладни години. Хората взели да напускат села, гладове и държавата, за да си намерят работа, която да задоволява техните нужди и да осъществи поне част от мечтите им.
Младият циганин Огнян, който бил завършил журналистика с отличен успех, също решил да си опита късмета във Великобритания, тъй като от няколко редакции му отказвали работа.
Приготвил си багажа и преди да се качи в колата, целунал ръка на баба си и й поискал благословия.
- Момчето ми, отиваш в чужда страна и сред чужд народ. Приеми ги такива, каквито са, за да те приемат и те такъв, какъвто си. Защото светът е такъв, какъвто е - нито добър, нито лош. Добър и лош си го правим самите ние, с нашите си действия и постъпки.
За да издържиш силата на всеки ден, вярвай в себе си, моето момче, защото някой незнаен ден може да се отвори черната дупка на неизвестното е ти да паднеш в нея за винаги.
Отиваш сам и знай, че на никого не си длъжен с нищо и никой не ти е длъжен с нищо. И най-малкото задължение може да ни превърне в длъжници за винаги.
А ако някой се помъчи да те окове във веригите на задълженията, ти не спори с него, защото спора с хора, с които не се чувстваш добре и не можеш да ги почувстваш близки, е тежест за душата и сърцето. Те могат да ти сътворят само проблеми и да запълнят съзнанието с тях, а с това да поболеят душевността ти.
На такива им кажи направо, ако не ти харесват, защото има не малко случаи в живота ни, когато трябва да говорим истината.
А ако срещнеш момичето на сърцето си, ти направо му кажи, ако ти харесва. А след това я прегърни и целуни така, както може да прегръща и целува един мъж, който е срещнал жената на живота си.
Ако тя не може да те разбере - кажи й. Ако ти не можеш да я разбереш - кажи й. Ясните отношения между хората са гаранция, че проблемите могат да бъдат решавани спокойно, тихо и мирно.
А ако някой ден се почувстваш виновен за нещо пред някого, поискай прошка, момчето ми, без да търсиш оправдание. Силните признават грешките си, а слабите потъват в блатото на безсмислените обяснения, изпадайки и в лъжи. Защото, мое момче, всеки има своята си истина и не е длъжно тя да е като твоята.
Ще има и тъжни дни, но помисли си, че няма да е все така.
И не забравяй, че животът ни е дар от Бога и той се живее тук и сега. Защото днешният ден е по-хубав от вчерашния, който е отминал и по-ясен от утрешния, който все още не е дошъл.
Хайде, да ти е лек пътя, Огнянчо и нека Бог да бди над теб!
И помни, детето ми - ти си роден в тази къща и тя е твой винаги отворен дом.
Ако душата ти те заболи, върни се при баба! Аз ще те целуна и прегърна, детето ми и ще те пренеса в света на твоето детство, в което животът е едно безкрайно щастие.
О лачхо Дел те авел туса, мо чхаво! (Добрият Бог да бъде с теб, момчето ми!)
В страната на неограничените възможности
Играли лотария семейството и спечелили "Зелена карта" за мечтаната от тях страна - Съединените американски щати.
Той е безработен инженер-химик; тя е безработна геодезистка, а момиченцето им е на пет години. Тъкмо ще порасте и ще се развие в нова обстановка; ще живее в нова социална среда и ще се изучи в някой от американските университети.
Докато на родителите им било все пак трудно да свикнат с новия си начин на живот, то на момиченцето било безпроблемно са се потопи в детския свят на своите американски връстници.
Еди ден то казало на майка си:
- Мамо, искам да си имам братче, защото аз вече съм сестриче.
- О, миличко, ще трябва да почакаш най-малкото десет месеца, за да изпълня молбата ти - отговорила майката през смях.
- Но нали живеем в страната на неограничените възможности! - възкликнала учудено момиченцето.
ИЗВОД: Има неща, които даже и в страните на нашите мечти са невъзможни.
Мнение
Дядо, ти си живял през миналия строй. Дай Бог да живееш дълго и през сегашния, но кажи кога животът беше по-добър? - попитал внукът стареца.
- Момчето ми, миналият строй още не е отминал и няма намерение да си отиде още десетилетия напред.
Има една неотменима истина и тя е, че тези, които вземат веднъж властта, вземат и законите в собствените си ръце, превръщайки се в машини, излезли извън контрола на управление.
Всички революции идват в името на народа и си заминават в своето име и лична изгода. Те изпадат в смут и обърканост, ако нещата са в ред, и се чувстват в в жизнената си среда по времето на смут и размирици.
Момчето ми, всички революции са извършени от хора с някакви дарби, за да дойдат в най-скоро време след тях на власт бездарните, които не притежават никакви реални способности за мирни промени към добро и просперитет на народ и държава.
Подай си ръката
Отишли двама познати на язовира, да ловят риба. Влезли до кръста във водата и метнали въдиците. По едно време единият от тях взел да потъва и само за миг потънал до шия - само главата му се виждала над водата. Завикал за помощ, но познатият му се уплашил до толкова, че въобще не знаел какво да прави и само подвиквал:
- Подай си ръката, подай си ръката! - но давещият се продължавал да потъва и само дланите на ръцете му се виждали над водата.
- Момче, момче, бързо си подай ти ръката, когато той не може!
Аз те виждам
- Татко, можеш ли да хванеш нещо, без да го виждаш?
- Може, момчето ми, може. Ако вместо очите ти го вижда сърцето ти - можеш.
Когато беше на пет годинки дойдоха съседи и ни казаха, че дядо ти е паднал в двора и не може да стане. Заблудени, с майка ти веднага тръгнахме към къщата на дядо ти, да видим какво се е случило с него. В суматохата те оставихме сам в къщи. Е, какво си правил, не знам, ама си запалил къщата. Докато стигнем в дядовата ти къща ни казаха, че нашата гори. Ужасени побегнахме назад. Когато стигнахме, къщата гореше цялата. Майка ти припадна, а аз като обезумял взех да те викам. По едно време ти се показа от прозореца на втория етаж, като викаше с детския си гласец, изпълнен със страх и ужас:
- Татенце, аз съм тук! Тук съм, татенце!
Гледам нагоре, но не мога да те видя от пушека.
- Скачай, детето ми, скачай! Аз ще те хвана!
- Не те виждам, татенце!
- Да, ама аз те виждам, момченцето ми! - отговарям аз и след миг се озова в ръцете ми.
Този ден беше най-лошия ми ден, препълнен с невероятна радост. Дядо ти умря, покосен от инсулта, но ти оживя.
Нека Бог бъде с теб, детето ми и не ти дава такива дни, в които радост и тъга са смесени от съдбата!
Витата баница била сложена на масата. Гостите си облизвали устните и биле готови да изядат даже и тавата. Толкова вкусни и толкова уханни баници можел да направи само човек, който дълги години гощавал гостите си с тях.
И докато стопанина отишъл да покани жена си и децата си на масата, баницата от нея била изядена и той изблещил очи пред празната тава.
- Ама какво направихте бе! Вие добре ли сте! Как не ви е срам! Пордоти, такива! (Пордот = всеядно прасе).
- Не сме виновни! - провикнал се старият комунист.
- Не сме, я! - подкрепил го социалистът.
На това мнение биле и патриотите, и националистите, и русофилите.
Само демократът си мълчал.
- Демократе, ей, демократе, защо мълчиш, бе?
- Нито стопанина, който ни е дал баницата, е виновен, нито ние, дето я изядохме без него. Господа, на тази софра всички сме без вина! Но все пак има виновен!
- И кой е той бе, демократе? - попитали го в хор те.
- Баницата! - отсякъл с патос демократът.
Благословия
Настанали бедни и гладни години. Хората взели да напускат села, гладове и държавата, за да си намерят работа, която да задоволява техните нужди и да осъществи поне част от мечтите им.
Младият циганин Огнян, който бил завършил журналистика с отличен успех, също решил да си опита късмета във Великобритания, тъй като от няколко редакции му отказвали работа.
Приготвил си багажа и преди да се качи в колата, целунал ръка на баба си и й поискал благословия.
- Момчето ми, отиваш в чужда страна и сред чужд народ. Приеми ги такива, каквито са, за да те приемат и те такъв, какъвто си. Защото светът е такъв, какъвто е - нито добър, нито лош. Добър и лош си го правим самите ние, с нашите си действия и постъпки.
За да издържиш силата на всеки ден, вярвай в себе си, моето момче, защото някой незнаен ден може да се отвори черната дупка на неизвестното е ти да паднеш в нея за винаги.
Отиваш сам и знай, че на никого не си длъжен с нищо и никой не ти е длъжен с нищо. И най-малкото задължение може да ни превърне в длъжници за винаги.
А ако някой се помъчи да те окове във веригите на задълженията, ти не спори с него, защото спора с хора, с които не се чувстваш добре и не можеш да ги почувстваш близки, е тежест за душата и сърцето. Те могат да ти сътворят само проблеми и да запълнят съзнанието с тях, а с това да поболеят душевността ти.
На такива им кажи направо, ако не ти харесват, защото има не малко случаи в живота ни, когато трябва да говорим истината.
А ако срещнеш момичето на сърцето си, ти направо му кажи, ако ти харесва. А след това я прегърни и целуни така, както може да прегръща и целува един мъж, който е срещнал жената на живота си.
Ако тя не може да те разбере - кажи й. Ако ти не можеш да я разбереш - кажи й. Ясните отношения между хората са гаранция, че проблемите могат да бъдат решавани спокойно, тихо и мирно.
А ако някой ден се почувстваш виновен за нещо пред някого, поискай прошка, момчето ми, без да търсиш оправдание. Силните признават грешките си, а слабите потъват в блатото на безсмислените обяснения, изпадайки и в лъжи. Защото, мое момче, всеки има своята си истина и не е длъжно тя да е като твоята.
Ще има и тъжни дни, но помисли си, че няма да е все така.
И не забравяй, че животът ни е дар от Бога и той се живее тук и сега. Защото днешният ден е по-хубав от вчерашния, който е отминал и по-ясен от утрешния, който все още не е дошъл.
Хайде, да ти е лек пътя, Огнянчо и нека Бог да бди над теб!
И помни, детето ми - ти си роден в тази къща и тя е твой винаги отворен дом.
Ако душата ти те заболи, върни се при баба! Аз ще те целуна и прегърна, детето ми и ще те пренеса в света на твоето детство, в което животът е едно безкрайно щастие.
О лачхо Дел те авел туса, мо чхаво! (Добрият Бог да бъде с теб, момчето ми!)
В страната на неограничените възможности
Играли лотария семейството и спечелили "Зелена карта" за мечтаната от тях страна - Съединените американски щати.
Той е безработен инженер-химик; тя е безработна геодезистка, а момиченцето им е на пет години. Тъкмо ще порасте и ще се развие в нова обстановка; ще живее в нова социална среда и ще се изучи в някой от американските университети.
Докато на родителите им било все пак трудно да свикнат с новия си начин на живот, то на момиченцето било безпроблемно са се потопи в детския свят на своите американски връстници.
Еди ден то казало на майка си:
- Мамо, искам да си имам братче, защото аз вече съм сестриче.
- О, миличко, ще трябва да почакаш най-малкото десет месеца, за да изпълня молбата ти - отговорила майката през смях.
- Но нали живеем в страната на неограничените възможности! - възкликнала учудено момиченцето.
ИЗВОД: Има неща, които даже и в страните на нашите мечти са невъзможни.
Мнение
Дядо, ти си живял през миналия строй. Дай Бог да живееш дълго и през сегашния, но кажи кога животът беше по-добър? - попитал внукът стареца.
- Момчето ми, миналият строй още не е отминал и няма намерение да си отиде още десетилетия напред.
Има една неотменима истина и тя е, че тези, които вземат веднъж властта, вземат и законите в собствените си ръце, превръщайки се в машини, излезли извън контрола на управление.
Всички революции идват в името на народа и си заминават в своето име и лична изгода. Те изпадат в смут и обърканост, ако нещата са в ред, и се чувстват в в жизнената си среда по времето на смут и размирици.
Момчето ми, всички революции са извършени от хора с някакви дарби, за да дойдат в най-скоро време след тях на власт бездарните, които не притежават никакви реални способности за мирни промени към добро и просперитет на народ и държава.
Подай си ръката
Отишли двама познати на язовира, да ловят риба. Влезли до кръста във водата и метнали въдиците. По едно време единият от тях взел да потъва и само за миг потънал до шия - само главата му се виждала над водата. Завикал за помощ, но познатият му се уплашил до толкова, че въобще не знаел какво да прави и само подвиквал:
- Подай си ръката, подай си ръката! - но давещият се продължавал да потъва и само дланите на ръцете му се виждали над водата.
- Момче, момче, бързо си подай ти ръката, когато той не може!
Аз те виждам
- Татко, можеш ли да хванеш нещо, без да го виждаш?
- Може, момчето ми, може. Ако вместо очите ти го вижда сърцето ти - можеш.
Когато беше на пет годинки дойдоха съседи и ни казаха, че дядо ти е паднал в двора и не може да стане. Заблудени, с майка ти веднага тръгнахме към къщата на дядо ти, да видим какво се е случило с него. В суматохата те оставихме сам в къщи. Е, какво си правил, не знам, ама си запалил къщата. Докато стигнем в дядовата ти къща ни казаха, че нашата гори. Ужасени побегнахме назад. Когато стигнахме, къщата гореше цялата. Майка ти припадна, а аз като обезумял взех да те викам. По едно време ти се показа от прозореца на втория етаж, като викаше с детския си гласец, изпълнен със страх и ужас:
- Татенце, аз съм тук! Тук съм, татенце!
Гледам нагоре, но не мога да те видя от пушека.
- Скачай, детето ми, скачай! Аз ще те хвана!
- Не те виждам, татенце!
- Да, ама аз те виждам, момченцето ми! - отговарям аз и след миг се озова в ръцете ми.
Този ден беше най-лошия ми ден, препълнен с невероятна радост. Дядо ти умря, покосен от инсулта, но ти оживя.
Нека Бог бъде с теб, детето ми и не ти дава такива дни, в които радост и тъга са смесени от съдбата!
Вълнообразно
© Пир по време на война
Археологическите открития установяват, ч...
Юни да се гласува масово срещу войнолюби...
Археологическите открития установяват, ч...
Юни да се гласува масово срещу войнолюби...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 2158