Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.12.2014 11:28 - притчи
Автор: kabuli Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1189 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Баницата
 
Витата баница била сложена на масата. Гостите си облизвали устните и биле готови да изядат даже и тавата. Толкова вкусни и толкова уханни баници можел да направи само човек, който дълги години гощавал гостите си с тях. 
И докато стопанина отишъл да покани жена си и децата си на масата, баницата от нея била изядена и той изблещил очи пред празната тава.
- Ама какво направихте бе! Вие добре ли сте! Как не ви е срам! Пордоти, такива! (Пордот = всеядно прасе).
- Не сме виновни! - провикнал се старият комунист.
- Не сме, я! - подкрепил го социалистът.
На това мнение биле и патриотите, и националистите, и русофилите.
Само демократът си мълчал.
- Демократе, ей, демократе, защо мълчиш, бе?
- Нито стопанина, който ни е дал баницата, е виновен, нито ние, дето я изядохме без него. Господа, на тази софра всички сме без вина! Но все пак
има виновен!
- И кой е той бе, демократе? - попитали го в хор те.
- Баницата! - отсякъл с патос демократът.

Благословия
 
Настанали бедни и гладни години. Хората взели да напускат села, гладове и държавата, за да си намерят работа, която да задоволява техните нужди и да осъществи поне част от мечтите им.
Младият циганин Огнян, който бил завършил журналистика с отличен успех, също решил да си опита късмета във Великобритания, тъй като от няколко редакции му отказвали работа.
Приготвил си багажа и преди да се качи в колата, целунал ръка на баба си и й поискал благословия.

- Момчето ми, отиваш в чужда страна и сред чужд народ. Приеми ги такива, каквито са, за да те приемат и те такъв, какъвто си. Защото светът е такъв, какъвто е - нито добър, нито лош. Добър и лош си го правим самите ние, с нашите си действия и постъпки.
За да издържиш силата на всеки ден, вярвай в себе си, моето момче, защото някой незнаен ден може да се отвори черната дупка на неизвестното е ти да паднеш в нея за винаги.
Отиваш сам и знай, че
на никого не си длъжен с нищо и никой не ти е длъжен с нищо. И най-малкото задължение може да ни превърне в длъжници за винаги.
А ако някой се помъчи да те окове във веригите на задълженията, ти не спори с него, защото
спора с хора, с които не се чувстваш добре и не можеш да ги почувстваш близки, е тежест за душата и сърцето. Те могат да ти сътворят само проблеми и да запълнят съзнанието с тях, а с това да поболеят душевността ти.
На такива им кажи направо, ако не ти харесват, защото има не малко случаи в живота ни, когато трябва да говорим истината.
А ако срещнеш момичето на сърцето си, ти направо му кажи, ако ти харесва. А след това я прегърни и целуни така, както може да прегръща и целува един мъж, който е срещнал жената на живота си.
Ако тя не може да те разбере - кажи й. Ако ти не можеш да я разбереш - кажи й.
Ясните отношения между хората са гаранция, че проблемите могат да бъдат решавани спокойно, тихо и мирно. 
А ако някой ден се почувстваш виновен за нещо пред някого, поискай прошка, момчето ми, без да търсиш оправдание. Силните признават грешките си, а слабите потъват в блатото на безсмислените обяснения, изпадайки и в лъжи. Защото, мое момче, всеки има своята си истина и не е длъжно тя да е като твоята.
Ще има и тъжни дни, но помисли си, че няма да е все така. 
И не забравяй, че животът ни е дар от Бога и той се живее тук и сега.  Защото днешният ден е по-хубав от вчерашния, който е отминал и по-ясен от утрешния, който все още не е дошъл.
Хайде, да ти е лек пътя, Огнянчо и нека Бог да бди над теб!
И помни, детето ми - ти си роден в тази къща и тя е твой винаги отворен дом.
Ако душата ти те заболи, върни се при баба! Аз ще те целуна и прегърна, детето ми и ще те пренеса в света на твоето детство, в което животът е едно безкрайно щастие.
О лачхо Дел те авел туса, мо чхаво! (Добрият Бог да бъде с теб, момчето ми!)

В страната на неограничените възможности
 
Играли лотария семейството и спечелили "Зелена карта" за мечтаната от тях страна - Съединените американски щати.
Той е безработен инженер-химик; тя е безработна геодезистка, а момиченцето им е на пет години. Тъкмо ще порасте и ще се развие в нова обстановка; ще живее в нова социална среда и ще се изучи в някой от американските университети.
Докато на родителите им било все пак трудно да свикнат с новия си начин на живот, то на момиченцето било безпроблемно са се потопи в детския свят на своите американски връстници.
Еди ден то казало на майка си:
- Мамо, искам да си имам братче, защото аз вече съм сестриче. 
- О, миличко, ще трябва да почакаш най-малкото десет месеца, за да изпълня молбата ти - отговорила майката през смях.
- Но нали живеем в страната на неограничените възможности! - възкликнала учудено момиченцето.
 

ИЗВОД:  Има неща, които даже и в страните на нашите мечти са невъзможни.

Мнение
 
Дядо, ти си живял през миналия строй. Дай Бог да живееш дълго и през сегашния, но кажи кога животът беше по-добър? - попитал внукът стареца.
- Момчето ми, миналият строй още не е отминал и няма намерение да си отиде още десетилетия напред.
Има една неотменима истина и тя е, че тези, които вземат веднъж властта, вземат и законите в собствените си ръце, превръщайки се в машини, излезли извън контрола на управление.
Всички революции идват в името на народа и си заминават в своето име и лична изгода. Те изпадат в смут и обърканост, ако нещата са в ред, и се чувстват в в жизнената си среда по времето на смут и размирици.
Момчето ми, всички революции са извършени от хора с някакви дарби, за да дойдат в най-скоро време след тях на власт бездарните, които не притежават никакви реални способности за мирни промени към добро и просперитет на народ и държава.

Подай си ръката
 
Отишли двама познати на язовира, да ловят риба. Влезли до кръста във водата и метнали въдиците. По едно време единият от тях взел да потъва и само за миг потънал до шия - само главата му се виждала над водата. Завикал за помощ, но познатият му се уплашил до толкова, че въобще не знаел какво да прави и само подвиквал:
- Подай си ръката, подай си ръката! - но давещият се продължавал да потъва и само дланите на ръцете му се виждали над водата.

- Момче, момче, бързо си подай ти ръката, когато той не може!

Аз те виждам
 
- Татко, можеш ли да хванеш нещо, без да го виждаш?
- Може, момчето ми, може. Ако вместо очите ти го вижда сърцето ти - можеш.
Когато беше на пет годинки дойдоха съседи и ни казаха, че дядо ти е паднал в двора и не може да стане. Заблудени, с майка ти веднага тръгнахме към къщата на дядо ти, да видим какво се е случило с него. В суматохата те оставихме сам в къщи. Е, какво си правил, не знам, ама си запалил къщата. Докато стигнем в дядовата ти къща ни казаха, че нашата гори. Ужасени побегнахме назад. Когато стигнахме, къщата гореше цялата. Майка ти припадна, а аз като обезумял взех да те викам. По едно време ти се показа от прозореца на втория етаж, като викаше с детския си гласец, изпълнен със страх и ужас:
- Татенце, аз съм тук! Тук съм, татенце!
Гледам нагоре, но не мога да те видя от пушека.
- Скачай, детето ми, скачай! Аз ще те хвана!
- Не те виждам, татенце!
- Да, ама аз те виждам, момченцето ми! - отговарям аз и след миг се озова в ръцете ми.

Този ден беше най-лошия ми ден, препълнен с невероятна радост. Дядо ти умря, покосен от инсулта, но ти оживя. 
Нека Бог бъде с теб, детето ми и не ти дава такива дни, в които радост и тъга са смесени от съдбата!








Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2260986
Постинги: 2858
Коментари: 1765
Гласове: 2158
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031