Колата на президента минала покрай стареца, който садял в малката си градинка орехи.
Спрели и той отишъл до него.
- Добър ден, дядо!
- Добър ден, господине! - отвърнал старецът.
- Аз съм презинетът на страната, дядо.
- Е как така, господин президент, решихте да се спрете и разговаряте с мен?
- На колко си години, старче?
- На сто, господине, на сто. Преди седмица ги направих.
- Как ти е името?
- Добри ме викат, дядо Добри от Байлово.
- Защо на сто години садиш орехи, дядо Добре? Те ще дадат плод след няколко години.
- Виждаш ли ги тези двата ореха колко са големи? Първият го сади баща ми, когато аз бях младеж, вторият го садих аз, когато синът ми беше младеж.
Тези, преди нас, са садили, а ние им обираме плодовете. Ако ние не садим, а само изкореняваме, какви плодове ще обират след нас идващите поколения, господин президент?