Постинг
22.08.2014 14:36 -
НЕ Е ЗА ВЯРВАНЕ
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 248 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.08.2014 14:37
Прочетен: 248 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 22.08.2014 14:37
СРЕЩА
Поради грешка местните бандити отвлекли един професор, който много приличал на бизнесмена, когото трябвало да отвлекат, за да искат откуп за него.
- Кого сте отвлекли! - крещял босът им, изпаднал в ярост. - Този не е нашият човек!
- Ама шефе той прилича на нашия!
- Е, той прилича, ама не е! И ти приличаш на човек с мозък, ама не си! Какво да го правим, а? Доведете ми го, поне да разбера кого сме "прихванали" по погрешка!
Когато видял дребната и невзрачна фигура на инак известния в научните среди професор, босът се почувствал неловко от самия себе си.
- Извинете, господин професор, но е станала грешка! Не сте вие този, който ни трябва.
- Да, господине, не съм аз, защото аз съм професор, който дарява знания. Всеки човешки живот има цена, господине, но тя не се състои в пари, а в много повече.
- И какво е то? - попитал босът, който почнал да се чувства нищожен пред малкия човек.
- Доброто, което оставяш след себе си. Доброто живее след нас десетки и стотици години. Ето, мостът по който минаваме всеки ден, е построен от заможен турчин в благодарност, че младо и буйно българче се хвърлило в реката и спасило детето му от удавяне. Името на турчина е забравено, но моста е продукта на неговото умение да вижда добрите постъпки, независимо от човека, който ги е извършил.
- Кажете ми, професоре, мога ли аз да се променя на вече почти четиридесетгодишна възраст?
- Моят дядо се задоми за втори път, след смъртта на баба ми, на осемдесет години. Беше се влюбил в съседката ни, която беше почти двадесет години по-млада от него... Човече, мислите ли, че тревата иска да бъде висока като тополата?...
Още дълго продължил разговора между боса на бандата и дребничкия професор.
- А грешката на бръснаря се заплаща с кръвта на клиента! - така завършил разговора, в който бандитът имал чувството, че е студент на лекция.
Професорът бил оставен пред дома си, като дал обещание, че ще мълчи.
През деня босът на бандата бил видян да влиза в църква и да пали свещ, за прошка за неговите недостойни дела и постъпки.
ПОЧИВНАТА СТАНЦИЯ
- Тате, запри се, бе! Какво е това от теб! На колко си години, че продължаваш тази работа! Взимай си пенсията - гледай си бабичката! От много труд, в рая не се влиза!
- Ти от къде знаеш, че не се влиза? Да не си бил там, а? - отговарял сърдито старецът и хайде, пак към работата.
Бил пазач на помпена станция насред полето. Там лягал, там ставал.
Да, ама една вечер го стегнало сърцето и живота му свършил. Ей тъй, както си бил с работните дрехи се озовал в Рая.
Било невиждана красота. Разни птички пеели насред клоните на дърветата, а чудна музика се носила навред.
- Тоя хаймана ще ми каже, че няма да съм в Рая! - си помислил старецът, когато почувствал, че някой го бута по рамото.
Един здравеняк с униформа взел да го пита:
- А бе, ей, старчок, ти как попадна тука, а?
- Ами преди малко умрях, момче и ей ма на, в Рая.
- Ще ти дам аз на теб един Рай! Какво се правиш на улав, а? Ти не разбра ли къде си бе, селянин смотан!
- Ами не знам къде съм, наистина - заоправдавал се с разтреперан глас старецът.
- А бе, селянино безумни, тук е почивната станция на Министерския съвет! Айде, бързо се изнизвай, че ако ни види Бойко Борисов не знам какво ще ни прави и двамата! - казал бодигардът и бутнал стареца толкова лошо, че... той се свестил в болницата.
- Прав си сине! И в Рая не е за нас! И там от вагабонти и мутри не можеш да се вредиш - говорил през сълзи болният старец.
Поради грешка местните бандити отвлекли един професор, който много приличал на бизнесмена, когото трябвало да отвлекат, за да искат откуп за него.
- Кого сте отвлекли! - крещял босът им, изпаднал в ярост. - Този не е нашият човек!
- Ама шефе той прилича на нашия!
- Е, той прилича, ама не е! И ти приличаш на човек с мозък, ама не си! Какво да го правим, а? Доведете ми го, поне да разбера кого сме "прихванали" по погрешка!
Когато видял дребната и невзрачна фигура на инак известния в научните среди професор, босът се почувствал неловко от самия себе си.
- Извинете, господин професор, но е станала грешка! Не сте вие този, който ни трябва.
- Да, господине, не съм аз, защото аз съм професор, който дарява знания. Всеки човешки живот има цена, господине, но тя не се състои в пари, а в много повече.
- И какво е то? - попитал босът, който почнал да се чувства нищожен пред малкия човек.
- Доброто, което оставяш след себе си. Доброто живее след нас десетки и стотици години. Ето, мостът по който минаваме всеки ден, е построен от заможен турчин в благодарност, че младо и буйно българче се хвърлило в реката и спасило детето му от удавяне. Името на турчина е забравено, но моста е продукта на неговото умение да вижда добрите постъпки, независимо от човека, който ги е извършил.
- Кажете ми, професоре, мога ли аз да се променя на вече почти четиридесетгодишна възраст?
- Моят дядо се задоми за втори път, след смъртта на баба ми, на осемдесет години. Беше се влюбил в съседката ни, която беше почти двадесет години по-млада от него... Човече, мислите ли, че тревата иска да бъде висока като тополата?...
Още дълго продължил разговора между боса на бандата и дребничкия професор.
- А грешката на бръснаря се заплаща с кръвта на клиента! - така завършил разговора, в който бандитът имал чувството, че е студент на лекция.
Професорът бил оставен пред дома си, като дал обещание, че ще мълчи.
През деня босът на бандата бил видян да влиза в църква и да пали свещ, за прошка за неговите недостойни дела и постъпки.
ПОЧИВНАТА СТАНЦИЯ
- Тате, запри се, бе! Какво е това от теб! На колко си години, че продължаваш тази работа! Взимай си пенсията - гледай си бабичката! От много труд, в рая не се влиза!
- Ти от къде знаеш, че не се влиза? Да не си бил там, а? - отговарял сърдито старецът и хайде, пак към работата.
Бил пазач на помпена станция насред полето. Там лягал, там ставал.
Да, ама една вечер го стегнало сърцето и живота му свършил. Ей тъй, както си бил с работните дрехи се озовал в Рая.
Било невиждана красота. Разни птички пеели насред клоните на дърветата, а чудна музика се носила навред.
- Тоя хаймана ще ми каже, че няма да съм в Рая! - си помислил старецът, когато почувствал, че някой го бута по рамото.
Един здравеняк с униформа взел да го пита:
- А бе, ей, старчок, ти как попадна тука, а?
- Ами преди малко умрях, момче и ей ма на, в Рая.
- Ще ти дам аз на теб един Рай! Какво се правиш на улав, а? Ти не разбра ли къде си бе, селянин смотан!
- Ами не знам къде съм, наистина - заоправдавал се с разтреперан глас старецът.
- А бе, селянино безумни, тук е почивната станция на Министерския съвет! Айде, бързо се изнизвай, че ако ни види Бойко Борисов не знам какво ще ни прави и двамата! - казал бодигардът и бутнал стареца толкова лошо, че... той се свестил в болницата.
- Прав си сине! И в Рая не е за нас! И там от вагабонти и мутри не можеш да се вредиш - говорил през сълзи болният старец.
Вълнообразно
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
