Кабули от Варна

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.07.2014 20:57 - Напаст

Прочетен: 351 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 15.07.2014 21:12

   Един идиотизиран тип от няколко седмици се е настанил на квартира в блога ми. Неканен, но те идиотите за това са идиоти, защото нямат мярка за време и полезност на действията си.
   Вчера - 14.07.
   В 09:43 ч. ми чука леко на вратата.
В 09:46 ч. почукването се повтаря, но мен ме нямаше у дома.
В 15: 44 ч. отваря вратата и започва да ми чете лекция колко древна била цивилизацията...
Оставам го да се изкаже, без да го притеснявам, защото знам, че боледува от слабоумие и ще започне пак да се повтаря.
В 16:21 ч. влиза отново и ядосан започва да ми ръкомаха, защото не съм взел отношение по темите за най-древната цивилизация, чийто пряк наследник се счита той.
В 17:20 ч. се изказва вещо по проблемите на БДЖ и как трябвало на всеки километър да бъде поставен въоражен до зъби полицай да варди болтовете и релсите от циганските кражби. Питам го дали знае колко вагона - собственост на БДЖ - са изчезнали. Отговори ми, че не знае, но ще...
   В 17:35 ч. отвори и затвори вратата.
В 17:38 ч. дойде с една папка под мишница и каза, че вече знае колко вагона са били дадени за скрап. След миг стана нещо с него, защото излезе, като остави папката.
В 20:24 ч. се върна и ме попита дали съм чел папката. Отговорих му с "Да" и той пак започна: цитаните, мангалите, монголците и марсианците били виновни за скапаното дередже в страната. Дори цитира Баба Гана, която била казала, че всички са лайна, докато не докажат, че са хора.
Видимо ядосан излезе. помислих си, че това е за последно,
но в 20:31 ч. дойде да ми пожелае лека нощ.
Запалих свещ и смирено коленичах пред иконата на Бил Гейтс, като отправих гореща молба към неговата божествена същност и с мисълта, че ме е чул и ме е разбрал, си легнах.
Но, както казах малоумниците нямат чувство за време, защото в ранната утрин днес моя квартирант ми почука и влезе с чаша кафе в ръце.
В 08:45 ч. си пихме кафето и той ми каза, че отива на фитнес и днес ще я кара по-леко.
В 09:43 ч. се върна изневиделица, като се оплака, че фитнес залата била обрана от скапаните мангали, защото имала много желязо. Повъртя се още малко и като видя, че не му обръщам внимание, си излезе.
Но в 11:23 ч. се върна весел, защото скапаните мангали върнали желязото във фитнес залата през покрива й, от където го били откраднали, с помощта на кълбо копринени конци. "А, май ти си мног, много луд!" му изкрясках аз.
В 14:18 ч. се върна, за да ми каже, че бил на преглед в лудницата, където му казали, че е луд колкото един средностатистичен гражданин и това го прави горд, защото се чувствал част от нацията.
В 17:16 ч. влезе смирено с двулитрова пластмасова бутилка бира. Застана в средата на блога, погледна ме със заблудения си поглед и излезе с думите: "Да бе, да, забравих! Ти не пиеш! Къв мъж си, а!"
Станах, ударих си три пъти главата в монитора на компютъра, заключих блога и излязах да се шматкам в парка.
Страхувам се да се прибера, за да не го срещна пред вратата идиотизирания, който самоволно се настани в пространството на блога ми.
В 20:45 ч. съм все още навън, в парка и разговарям с един таралеж. Останах с впечатлението, че таралежа ме разбира повече, отколкото идиотизирания, който и тази вечер ще ме навестява през няколко минути.

Нагоре