Постинг
15.07.2014 09:41 -
Магазин за мечти
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 289 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.07.2014 11:15
Прочетен: 289 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 15.07.2014 11:15
По необясним за никого начин, в края на града отворил врати нов и модерен магазин. Този магазин бил най-необикновения магазин, съществувал някога на земята, защото в него не се продавали стоки, а мечти.
Гражданите на града - известни със своето вродено чувство на високомерие, имащи се за богоизбрани, поради факта, че живеели жалкия си живот не къде да е, а в столицата - се тълпели пред магазина, чакайки с часове и дни да им дойдел редът, за да си купят мечти, като всеки можел да си купи само по една.
Преди да си купят от мечтите, те попълвали формуляр, в който се съгласявали с поставените условията на магазина.
Закупилите си министерски постове трябвало да се съгласят с факта, че попадането им в затвора за много години е почти сигурно.
Закупилите си постове на банкери - че трябва задължително след определен период от управлението на банката, да обявяват фалит, с цел измама на лековерните столичани.
Закупилите си директорски постове - че трябвало да не изплащат редовно заплатите на работниците си...
И въпреки че условията да били невероятно тежки за изпълнение, граничещи с цинизъм, по отношение на човешкото достойнство, най се харчили именно мечтите за министерски постове, управители на банки, посланици и любовници на богати мъже и жени.
Веднъж закупили мечтите си, нямали право на рекламации и ако не изпълнели условията, поставени по договорите за покупка на мечта, умирали в невероятни мъки, а душите им отивали направо в Ада.
Решил и Циганина да опита късмета си и се наредил на опашката, за да си купи и той мечта. С него била и дъщеричката му Лулуги.
- Тате, тате, каква мечта искаш да си купиш, а? - попитала тя баща си, който изглеждал много необикновено сред богато облечените чакащи.
- Ами, ще си купим каравана с коне, които никога няма да ядат...
Дошъл ред на циганина. Продали му мечтата за караваната с конете и тъкмо щял да подписва договора за покупка, когато мъничката Лулуги казала:
- Ами тате, цветя няма ли да има в караваната?
И този миг се чул страхотен грохот и необикновен вихър.
След като грохотът стихнал и вихърът отминал, насред голото поле се била скупчила група от хора, които не знаели какво правили тук.
Някои имали смътни спомени за неосъществени мечти.
Гражданите на града - известни със своето вродено чувство на високомерие, имащи се за богоизбрани, поради факта, че живеели жалкия си живот не къде да е, а в столицата - се тълпели пред магазина, чакайки с часове и дни да им дойдел редът, за да си купят мечти, като всеки можел да си купи само по една.
Преди да си купят от мечтите, те попълвали формуляр, в който се съгласявали с поставените условията на магазина.
Закупилите си министерски постове трябвало да се съгласят с факта, че попадането им в затвора за много години е почти сигурно.
Закупилите си постове на банкери - че трябва задължително след определен период от управлението на банката, да обявяват фалит, с цел измама на лековерните столичани.
Закупилите си директорски постове - че трябвало да не изплащат редовно заплатите на работниците си...
И въпреки че условията да били невероятно тежки за изпълнение, граничещи с цинизъм, по отношение на човешкото достойнство, най се харчили именно мечтите за министерски постове, управители на банки, посланици и любовници на богати мъже и жени.
Веднъж закупили мечтите си, нямали право на рекламации и ако не изпълнели условията, поставени по договорите за покупка на мечта, умирали в невероятни мъки, а душите им отивали направо в Ада.
Решил и Циганина да опита късмета си и се наредил на опашката, за да си купи и той мечта. С него била и дъщеричката му Лулуги.
- Тате, тате, каква мечта искаш да си купиш, а? - попитала тя баща си, който изглеждал много необикновено сред богато облечените чакащи.
- Ами, ще си купим каравана с коне, които никога няма да ядат...
Дошъл ред на циганина. Продали му мечтата за караваната с конете и тъкмо щял да подписва договора за покупка, когато мъничката Лулуги казала:
- Ами тате, цветя няма ли да има в караваната?
И този миг се чул страхотен грохот и необикновен вихър.
След като грохотът стихнал и вихърът отминал, насред голото поле се била скупчила група от хора, които не знаели какво правили тук.
Някои имали смътни спомени за неосъществени мечти.
Вълнообразно
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
