Известен престъпен бос бил разстрелян пред дома си. И както става по неписания правилник на тези, които се разпореждат с нашите съдби и ежедневие, убиецът не бил разкрит.
Както повелява традицията, на четиридесетия ден от смъртта му много от неговите близки, познати и "приятели" се събрали на струването.
Пред огромния двор се събрали все скъпи коли, като на изложение, от които слизали богато облечени мъже и жени, като на модно ревю.
Вън, на улицата, пред входа се спрял Скитникът, който бил познат на всички, но който бил отбягван от всички. Той спял където свари и се хранил с каквото намери. Бил ужасно мръсен и миришел неприятно, поради факта, че от години не се бил къпал. Никой не знаел нищо за него, понеже нито институциите, нито обществото се интересували от неговата съдба.
На разотиване един господин отишъл до него и му подал една банкнота, която скитникът не приел, с думите:
- Благодаря ви господине, но тази хартия в моя случай не може да ми помогне.
- Защо? - попитал учуден богаташът, чиято жена правила ужасяващи гримаси от вида на скитника и от това, че съпругът й говорил с него.
- Господине, тази хартийка не мирише нито на хляб, нито на месо.
Заинтригуван от отговора, господинът продължил да разговаря със скитника:
- Но можеш да си купиш и хляб, и месо с нея.
- Можете вие, господине, но не и аз, когото не пускат даже и по тротоара да върви.
- А защо си избрал да живееш такъв живот, човече?
- Животът ни избира нас, господине. Ние не избираме живота. Животът не е стока, която можеш да върнеш или да продадеш. Животът е съдба, която те прави или като мен, но жив, или като него - показал с ръка къщата на убития престъпен бос - но мъртъв.
- Няма ли трети път, човече?
- Има, но трябва внимателно да караш, за да не пропуснеш разклона.