По новия и широк асфалтов път постоянно се организирали "надбягвания" между мотористи. Грохотът от бясно пропускащите машини сковавал от страх животинките в гората, които живеели в постоянен стрес. Зайците спрели да ходят на гости оттатък пътя, поради опасност от сгазване. Сърните напуснали изплашени гората и се заселили в друга. Гълъбите спрели да свиват гнезда. Въобще, в гората животът на нейните обитатели се превърнал в постоянен ад.
      Един ден и врабчето било застигнато от нещастието - майка му и баща му били премазани от препускащите мотористи.     Тогава то решило да сложи край на лудостта по пътя.
      Заело позиция на едно крайпътно дърво и зачакало. И когато дочуло ревът на приближаващият се мотор, то се ударило в силиконовата каска на моториста, който за миг загубил управление, което се оказало фатално.
      На надгробната му плоча било написано: "Тук са погребани най-добрият моторист и неговия убиец Врабчето".
      Тъжно, нали? Ние, хората си мислим, че като нарушим жизненото пространство на живите твари около нас, ставаме техни господари.
      Да, едно тридесет грамово врабче е в състояние да отнеме живота ни, изпълнен с показност и неразумни действия.