- Ей,  приятел, и твоят кон ли е умрял!
- Как ще е умрял, бе! А карай си колата и не бери кахър за моя кон!
- Малеее, този е хахо!

- Човече, какво го правиш този кон, бе? Ами той изглежда малко да е умрял!
- Как ккаво? Не виждаш ли, че тегли каруцата!
- Какво теглене, какви пет лева, бе! Конят ти е ритнал камбаната!
- А бе, ти толкова ли си голям познавач на коне, а? Хайде, движи се, не задръствай пътя!

- Ей, аверче, конят ти що си е вирнал краката, бе!
- Защото медитира, за това!
- Знаеш ли какви кюфталаци стават, а?
- А бе, я мърдай, че ще ти дам едни кюфталаци!

В продължение на години хората минаваха покрай човека, който заживя с трупа на коня, който предаде Богу дух по пътя към Европа. Той всеки миг очакваше умрялото животно да се размърда, весело да се разцвили и да хукне по асфалта.

Един прекрасен слънчев ден до него спря поредният лек автомобил и от вътре се чу натъжен детски глас:
- Дядо, дядо, май кончето е умряло. Горкото конче! - и момиченцето се разплака.
- Ааа, тоя кон наистина е умрял! - възкликна учуден стопанинът му и се завайка около трупа.
Майката прегърна момиченцето и промълви:
- Боже, Боже, само умрели коне ще срещаме по пътя си!