Живеем в една малка държавичка, в която има (мисля) 53 университета и над 2 000 професори, а общо взето подрастващите, които трябва да им вадят заплатите, са полуграмотни. Къде е слабото място в този абсурд? И дали днешната  политика не се стреми да създаде едно "високообразовано" общество, в което човекът без диплома за висше да няма перспектива? Дали  не се засилва митът, че дипломата е по-важна от знанието и че тя е ключа, а знанието е калъфката на този ключ?
Кога се появява икономическия срив в Европа? Ами след като тя бива заляна от златото на Америките и континета е обхванат от всеобща идея за емиграция. Когато стотици хиляди хора са се устремили към входа на недокоснатото щастие. Това довело до разбиване на европейската икономика за три века напред и тоталното разбиване на манталитета, което не е спряло и няма изгледи да спре.
Ето, как единия стълб на живота се оказва, че е прогнил, защото в днешно време е много по-важно дали можеш да правиш това, което си мислиш, че можеш да го правиш. И ако го можеш, да го правиш качествено, без значение каква ти е дипломата.
Разбира се, че не може без елитарно знание, но е сташно, че можеш да си купиш диплома, която да ти отвори пътя за там, където въобще не ти е мястото.
И втория стълб е също толкова прогнил, колкото и първия, защото нито стотиците тонове злато, нито милиардите пари са решили най-належащите проблеми на обществото, като здравеопазване, образование и трудова заетост.
Световният народ е готов винаги да се самохване за гушата, бъркайки в очите си и то за най-малките проблеми. Също като във времената на пещерните хора.
Абсурдно!