Винаги съм се чудил защо бруталните боеве привличат десетки хиляди зрители в залите, които са изпадали в екстаз от своите любимци. Излизат бойците на тепиха със специфичните си маниери, пребиват се от бой под възгласите на мъже, жени и деца - и ето ти американската представа за герой.
Но един глас казва, че тези боища са плод на години тренировки и умения да се избягват нараняванията. Е, и такива не липсват, но юнак без рана не може. И същият глас предупреждава, че тази игра е опасна и да не го правим това нито у дома, нито на улицата, нито в училище.
Медицината предполага, че гледането на агресивни спортове премахвало желанието за агресия. Може и да е така, но за българските условия това не е вярно.
Не ви ли е направило впечатление, че Народното ни събрание се е превърнало в зала за политически кеч? Този, дълго тренирания и нагласения, при който се избягват политическите наранявания и трамви?
Излезе отбора на Герберите и помети отборите на Червените, Сините, Черните и Пашите. А отборът на Царете направо отпадна от по-нататъшно участие в политическия турнир. Добре, но нито един от победените отбори не си понесе наказанието за нанесените щети на Федерацията. Даже Генерала, който води отбора на Герберите взе да влиза в някакъв вид съглашателство с победените. Поне с един от отборите.
Ето, може би за това, политическия ни кеч е безинтересен и петъчните състезания не се гледат, за сметка на лавината турски сериали, по които ахкат и охкат жените ни, пък и една не малка част от мъжете. Може би така е по-добре! Поне виждаме как живеят съседите ни, против чиийто език у нас се вдигна буря в чаша с вода.