Историкът, който не е крил неприазънта си към Турция и който е в малко повече националист - от типа на ранната "Атака" - взе че направи чупка в кръста. Изказа се неподготвен - както в повечето случаи - в желанието си да върне Историята приблизително 90 години назад. Поиска Турция да върне на България 10 милиарда долара обезщетение за имотите на българските бежанци.
Е, само за миг да си представим, че Турция напълни един вагон с долари и ни каже: - Вземете бе, комшии тези пари и ударете печата ни за ЕС! Имали представа Божидар Димитров какво ще стане с тези пари? Не! Ама абсолютно не, защото той може да мисли само за взимането им. Историкът няма капацитет да мисли по-нататък. Заслепен от една омраза, той си няма и представа, че такива изказвания от министър, които не са съгласувани с правителство и НС, са политически гаф.
Колко от измислените наследници на тракийските бежанци ще бъдат обезщетени, за сметка на останалите живи и истински? Сигурен съм, че милиардите ще потънат като вода в пясък, но пък за сметка на това ще се наплодят хиляди милионери - както по времето на реституцията.
Видяхте колко жалък изглеждаше гордият историк, когато взе да мънка, извинявайки се. Дълбоко в себе си той се чувства прав. Но още по-дълбоко в себе си желанието му да бъде министър надделява над гордостта му, която не трябва да липсва у всеки човек, който уважава себе си.
Но не съм сигурен дали агента Божидар Димитров разбира що е себеуважение.
Колоездачната му чупка в кръста беше като творение на изкуството.