Всяка национална история е изпълнена с такъв героизъм и патетика, които обаче могат да впечатлят само децата в началното училище. В по-горните класове преподавателите по история трябва по-внимателно да боравят с измислените и наложили се исторически митове. Не заради друго, а поради простия факт, че от десетилетия светът живее в информационна предостатъчност и всяка измислица се изправя пред другарския съд на познанието.
Историята ни е пълна с героични подвизи на личности и групи в борбата за отстояване на независимостта на държавата. Добре, обаче защо също така не се изучават подробно и детайлно причините, довели до завладяването на България от Византийската империя? Кои са виновниците за краха на държавността; за слабостите в държавното управление и прочие детайли от този род, довели до падането на страната ни под турско робство? И робство ли е било владичеството на Османската империя? Ако е било толкова страшно и непоносимо, защо е трябвало с години да се търпи, за да се дочака този исторически момент, когато свободата ни ще бъде подарена от друга държава и други народи. На този свят всичко може да се купи - даже и разходка в космоса - но не и свободата, защото купената Свобода е и си остава мнима свобода.
Аз си мисля, че ни е било хубаво на всички - и на бедни, и на богати. На бедните, защото няма какво да губят повече, че да се правят на пехливани на тепиха на историята; на богатите, защото богатството може и да се придобива с честност (в редки случаи), но не може да се поддържа само с честност в една среда, пълна с безчестие. Е за какво да рипат чорбаджиите, които са си пиели кафето с властта - която и да е била тя. Досущ като днес - днешните хайдутбогаташи си пият кафето с тези, които трябва да ги гонят за безчестие и поквара.
Та за истината в историята ми е думата. И без това в откаченото ни ежедневие лъжата е безкрайна.

Напълно съм съгласен с теб и когато се спомене името на Калоян, да се спомене и името на убиецът му ; на Дякона, да се спомене и името на предателят му; на Ботев, да се спомене и името на онзи негов четник, който с "турски" куршум го е прострелял право в челото в непрогледната нощ. Име на герой - име на предател, независимо дали са живи или мъртви, за да се разбере по-стойностно самото деяние. А това, за проклятието, е добра идея. Докато не споменаваме ясно и точно проклетоносителите няма да можем да се освободим от проклятието на времето, което се превръща в история на проклятието.

Ponqkoga iz bloga se sre6tat i normalno misle6ti xora...i razbiram,4e naistina nadejdata umira posledna..:))
Uspex vav vsi4ko!

Преди години, на среща в Чехия, аз казах в прав текст, че съм склонен да оправдая убиеца в оперелени случаи, но никога крадеца и лъжеца. Погледите излъчваха учудване и неразбиране. До като убийството може да бъде неволно, по непредпазливост или по необходимост, то лъжата и кражбата са винаги предварително обмислени и целенасочени. Също като лъжите в историята.
Това, за организация, е интересно предложение, което може да го обмисли и юрист, който е вещ в тази материя. "Истината в историята и история на истината"
Благодаря на Милейди 46 и на всички, които са проявявали интерес към моя блог. Желая здраве и късмет на всички читатели и нека Бог да ни дари с търпението на мъдростта и силата на младостта, за да можем да превъзмогнем заедно глупостта.