Силата на празника е да придаде тържественост на момента и чувство за единност на семейството, на рода, на общността и на народа. Хората, обладани от тържествените мигове, свалят бариерите си на отчужденост и се чувстват единни в миговете на общото празнуване, понесени от вихъра на празничността.
Така е било през годините на общото съжителство между различните етнически общности, защото езикът на празника е един и той е език на разбирателството и съпричастността.
Но даваме ли си сметка колко семейства в България са останали цели, непокътнати от вихъра на времето. Колко семейства са останали само по един-двама, които ще посрещнат този свят ден сами, потиснати от тържествената самота, с мисли по деца и внуци, които са се пръснали по света, в търсенето на по-добър и по-сносен живот. Можем ли да си представим колко хиляди телефонни разговора ще се проведат между дядовци, баби и техните внуци и тъжно-тържествените пожелания за живот и здраве ще засядат като буци в гърлата им, а сълзите ще напират от очите. Какво да се прави! Живеем в модерното време разделно.
Нека Бог да пази децата ни и да разпростре милостта си над тях и над техните деца!
Пожелавам на всички самотни дядовци и баби да дочакат онзи щастлив ден от живота си, когато с изпълнени от обич сърца ще прегърнат внуците си и техните родители.

i ne se 4uvstvam nikak prazni4no...
Ne6to v jivota ni i v sveta ne e nared...