ПРОЗРЕНИЕ
         на Ботев

Войводо безстрашен, не ни се сърди,
че сме се родили толкова късно.
Времето вечно, то все тъй си лети -
ту си е чисто, ту пък е мръсно.

Най-неприятното се крие в това,
че раждането на мръсното време
го правиме ние от най-чисти слова,
и знаеш ли Ботев - хич не ни дреме.

пети февруари 1992 г.
Варна.

МОЛБА ЗА ПРОШКА

Давени от вечна злоба
от буквите ви леем бомби.
Над главите ни прокоба,
във душите - хекатомби.

Падайки в бездна надолу,
изпомачкахме цветята.
Сърцата ни, все на голо,
не усещат красотата.

Простете ни нас Светии,
че от святото ви дело
правим само мръсотии,
бко че сме свели чело.

29 май 1992 г.
Варна