Песни
     на Висоцки

Потоци от огън
и дъжд от куршуми.
Предателски поздрав
и изстрел във гръб.
Строшени бутилки
пред стени от бетон.
Викът на безумец,
изпълнен със мъка
разтапя леда
на върха най-висок.
Той литва безкрилен
в мастилена пустош
към Магадан,
със раиран експрес.
И псуване грозно,
и ядна усмивка
разсичат лицето
в безформено две.
А двамата наши
приятели мили,
конвоите вечни,
гребат из главата -
те търсят море
за издути крака
и мозъци празни.
Почивка за съвест -
бягане жалко...
Дъжд и вечни мъгли...
Обесена вяра,
охулена обич
и лъч на надежда
по пътя вървят...
Безумна китара
като тъпан трещи.
Кръв капе отвътре,
сълзи от очи...

Два коня света разделят надве -
те теглят бразди до безкрая.

12 юли 1992 г.
Варна