Червената шапчица се събуди с развалено настроение. Снощи майка ъ и се скара. "До кога ще ми се мотаеш с тази шапка на главата! Вече си голяма, отдавна си имаш паспорт и трябва да започнеш някаква работа. Не виждаш ли, че от баща ти не става човек! Постоянно пие, а аз с тази заплата от 1210 лева - накъде по-напред! Утре е понеделник, отиваш до бюро "Работна ръка" и си търсиш работа, разбра ли!"
     Червената шапчица всичко разбра, само едно не можеше да проумее ида се съгласи с него - как ще работи там, в цеха, в завода, фабриката, или пък където и де е. Но това майка ъ или не искаше да го разбере, или наистина не го разбираше.
     - Хайде, иди и занеси на баба си кошницата с храна, кажи ъ, че баща ти пак е профукал аванса, а и да не са замотаеш пак, че ще ми се върнеш по никое време!
     Червената шапчица взе неохотно кошницата с храна и тръгна да я носи на баба си. Бабата живееше на село, сама. Не пожела да дойде в града. "Не мога да търпя бетоновия кокошарник!" - се беше изказала тя по въпроса за преселването си в града.
     Добре си е бабата на село! Има си кокошчици, две прасенца и една кравичка, с теленце. Има си бабата зеленчукова градинка, в която растеше и боб, и картофи, и чесън, и ряпа, и туйцък, и онуйцк, та не харчеше пари, за което в града ще се избият по опашки.
     Бе се поболяла напоследък бабата, о грип ли, от настинка ли, от старост ли, но работата отиваше на зле. Видяха се принудени да ъ носят храна вкъщи. Селото бе на около пет километра от крайния бетонен квартал на града, където живееше Червената шапчица.
     Пътят минава през малка,  невзрачна горичка, където през лятото ехти от детска глъч и врява. Червената шапчица минаваше по този път, където ставаха нейните срещи с Вълчо, с когото от известно време имаше доста сериозна връзка - и душевна, и физическа.
     Влюби се тя в него, безрезервно се влюби, щом го видя в дискотеката, където Вълчо бе събрал очите на останалите със своето  поведение и държание. Доста Котенца, Сърнички, Катерички, Гълъбчета, Снежанки и други шапчици се натискаха да попаднат в неговата компания, захласнати от начина по който Вълчо харчеше парите на стария Морски вълк, чийто единствен син бе той. Но Червената шапчица му взе ума със своята красота, с бялата копринена рокля на големи червени точки и тази чудна червена шапчица, която я правеше още по-чудесна.
     Вълчо се показа пред нея, облякан целия във вносно джинсово облекло, с няколко верижки на шията си и с вечното нехайно килнато кепе на главата. Целуна я страстно, хвана я под ръка и двамата прегърнати потънаха в горичката, свидетелка и на любов, и на побоища, и на още какво ли не.
     Докато занесат на бабата поредната кошница с храна, те решиха да станат семейство, та да затворят злостно говорещите усти на хората, които като че ли си нямаха друга работа, ами все за морал говореха.
     След две седмици, преминавайки през всички кабинети, Червената шапчица сключи граждански брак с Вълчо и прие фамилията Кумчовълчова. Всичките ъ завиждаха. "Родена с късмет!" - казваха познати и непознати за нея. "Омъжи се не за Вълчо, а за парите му, ама този ахмак така и не може да се сафиряса!" - подмятаха завистниците.
     Мина доста време.
     Майката на Червената шапчица Кумчовълчова все така работеше за 120 лева.
     Бабата се оправи и взе тя да носи храна в града.
     Баща ъ продължаваше да пропива аванса си, докато не попадна на онова място, където лекуват такива като него. Едно прекрасно утро на един прекрасен ден там попадна и зет му - Вълчо Кумчовълчев.
     Червената шапчица си живее сама в тристаен апартамент с детето си, което досущ не прилича нито на нея, нито на Вълчо.
     Изучи се.
     Стана секретарка на Лъвчо.
     Беше му вдигнала мерника...

14 януари 1983 г.
Стара Загора

Заплатата на майката на Червената шапчица е цифром и словом 120- (стои и двадесет) лева. За допуснатата грешка на автора му бе забит един шут от Зуека.

I feel so much happier now I understand all this. Tahkns!

на анонимен 2 - Чувствам се много по-щастлив. Сега разбирам всичко това! Благодаря!