Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08.2014 16:11 - Притчи
Автор: kabuli Категория: Лични дневници   
Прочетен: 618 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 30.08.2014 16:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
УЧЕНОТО МАГАРЕ
  Живяло някога магаре, което знаело всичко писано до сега и което щяло да се напиши по книги, вестници и списания и което щяло да се каже по радио и телевизия.  Той изумявал с познанията си всички животни и птици.
Завиждал му петелът, на когото кокошките взели да правят забележки, засягащи неговите познания.
- А ти освен да правиш яйца друго знаеш ли? - възмутени го питали те, понеже трябвало 220 дни в годината да снасят неговите яйца.
Завиждало му и кучето, което по цял ден било вързано на двора.
- Стопанино, искам да бъда развързан и да тръгна по широкия свят, за да науча и аз туй-онуй - казало то на стопанина си.

- А ти задавал ли си си въпроса дали това учено магаре може да пази нощно време като теб, без да се страхува от нищо?
- запитал го стопанина му.
Завиждали му и животните в гората. Най-много му завиждала лисицата. Уж хитра, ама направо неука пред магарето.
Срещнал я вълкът.
- Кумице защо си тъй кахърна? Като те гледам, направо сърцето ме заболява!
- Куме, та нима ти не знаеш?
- Какво да знам кумице?
- За магарето! за най-ученото магаре, което е живяло на земята. Чак от Харвардския университет са дошли да мерят интелигентността му.
- Лисо, иди и кажи на това магаре, че аз знам нещо, което той никога няма да го знае.
- Не може да бъде! - възкликнала лисицата.
- Може, може! Ти само ми го доведи!
- Марко, знаеш ли, че има по-умен от теб, който знае нещо, което ти никога нама да го знаеш?
- Не може да бъде! - изревало учудено магарето.
- Е, и за тъй казах, ама той твърди, че е по-умен от теб.
- Кое е това животно, лисо?
- Вълкът, Марко, вълкът.
- Този глупав вълк, който те взе на гърба си, когато ти се преструваше на болна, а той ходеше с патерици?
- Да, Марко!
И отишли двамата при вълка, който ги очаквал изтегнал се на слънце, сред горската поляна.
- О, ти ли си най-ученото магаре на света?
- Да! - отговорило то и наместило важно-важно очилата си.
- А ти знаеш ли...
- Знам! - отговорило магарето, преди да чуе целия въпрос.
- Е, да, можеш да знаеш всичко, но от магарешката си глупост не си научил едно нещо - казал вълкът и оголил зъби.
След време хората открили четири копита на поляната.
 
ПОУКА: По някога и учените са до смърт прости.

ЛОДКАРЯТ И УЧЕНИЯ
  Лодкарят трябвало да прекара учения на острова, където бил палата на султана, който го очаквал с нетърпение.
Лодката била натоварена с книгите на учения, качили се и двамата в нея и заплавали към острова. 
Лодкарят мълчал, а ученият го гледал с изпитателен поглед.
- Ваша милост, защо ме гледате така?
- Сигурен съм, че освен да опъваш греблата, за нищо друго не те бива, защото си неук.
- Да, ваша милост. Баща ми беше лодкар и аз съм лодкар...
- Със сигурност ще направиш и сина си лодкар, нали?
- Да, ваша милост, ще го направя.
- А защо не си учил човече? Нима е трудно да се изучиш?
- Не, ваша милост, но е ненужно...
- Как така ненужно! - прекъснал го ученият. Та ти цял живот си бил сляп за това, което се случва и става по света. Учението е винаги нужно! Нима не знаеш да пишеш?
- Не знам, ваша милост. Вие всичките ли книги сте чели?
- О, да! Тези са нищожна част от моята библиотека. Мен ме вика самият султан, който е оценил моите знания...
И заговорил на дълго и на широко ученият за своите знания. Но небето се заоблачило и било покрито с буреносни черни облаци, а лодката била още много далеч от брега.
- Ваша милост, задава се буря. Молете се да не ни обърне, че всички книги ще отидат на дъното.
- О, лодкарю, оставете книгите! Аз не знам да плувам!
- Толкова много книги сте чели, а не знаете да плувате! - възкликнал лодкарят. 
Дошла бурята и лодката се обърнала. Лодкарят с големи усилия спасил ученият от удавяне.
Когато го приел султанът го попитал:
- Вие без багаж ли сте? А къде ви са книгите, учени?

- Ваше величество, цяла лодка с книги не струват нищо пред неумението да плуваш - отговорил с тих глас ученият.
 
ПОУКА:
Не е нужно да знаеш всичко. Нужно е да знаеш това, което ти трябва но да го знаеш както трябва.

СЪСЕДИ
  Живели някога двама съседи. Единият от тях живеел сам, понеже не бил женен и нямал деца, а и много-много не обичал нито да отиде на някого на гости, нито да му дойдат гости. Живеел в уединение и самота.
Другият имал многолюдно семейство и винаги от къщата му се чували или плач, или песни, или крамоли - никога не било тишина. А и много често му идвали на гости познати и близки от селото. 
Дошла зимата. Завалял обилен сняг. Самотният съсед винаги ставал рано и изчиствал снега от пътеката, до вратнята. Но винаги забелязвал, че и на съседа му пътеката била изчистена, а никога не го видял да изхвърля снега от нея.
- Съседе, ще те питам нещо - казал той на съседа си, който се прибирал у тях си.
- Питай! Ако знам, ще ти отговоря.
- Кога си чистиш пътеката, че не съм те виждал да ринеш нито един път сняг?
- Никога - отговорил съседът му.
- Как така никога? А кой ти я чисти?

- Хората, които идват у нас - отговорил запитания.


ЕДИН ПЪТ
  Двама се срещнали случайно и тръгнали да вървят по пътя, който ги водил към язовира.
- Какво ще правиш там? - запитал единия.
- Отивам да си поживея, човече. Сам съм, нямам жена, нямам деца, а и не правя сметка да имам някога. Ще поживея на хижата, ще се радвам на чистия въздух и природата. Ще хапна, ще пийна и ще се любувам на живота, който се живее един път. А ти какво ще правиш на язовира?
- Ще ловя риба, човече, за да си нахраня децата и внуците.
Вярно е, че един път се живее, но трябва освен нас и другите да се хранят, нали?



Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. emi1ts - Много мъдрост
30.08.2014 16:49
за живота накуп!Ценно!
Благодаря за споделянето!
Поздрави!Приятен ден!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2313754
Постинги: 2858
Коментари: 1765
Гласове: 2158
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031