В един разговор между младежи, които били познати от деца, единият от тях казал на другия с поучителен тон:
- Виждам, че живееш живот ден за ден, което на мен не ми харесва. Работиш като общ работник, а можеше да завършиш образование и да се реализираш. Ето, аз завърших медицина, създадох семейство и очаквам да бъда приет на работа в престижна болница . А ти, какво, все още не си женен! Грабваш лопатата и бегом на обекта! Не искам да ми се сърдиш, но не ми харесваш така...
След този разговор завършилият медицина взел да отбягва общия работник, въпреки че се познавали от деца и били съседи.
Дошла страшната нощ, когато небето се разтворило до край и изляло водите си над квартала, в който живеели двамата познати.
Настъпила трагедията и водната мощ взела да подмята всичко по пътя си - хора, животни, коли и къщи. И в този трагичен момент общият работник отишъл да помага на лекаря, защото той имал жена и детенце.
Уморени от борбата с водната стихия, двамата мъже заспали едва призори, когато опасността вече била преминала. Лекарят отишъл на работа, а общият работник решил да помогне на жена му в почистването на подгизналия от водата дом.
Когато на другият ден отишъл на работа, бил върнат от началника на обекта, понеже бил уволнен за неявяване.
- Беше ли на работа днес, приятелю? - попитал го лекарят.
- Докторе, уволниха ме, понеже не съм бил един ден на работа. Уволниха ме хора с болни души.
Докторе, ако има лекарство за лекуване на душите човешки, почти всеки от нас ще ходи поне с един чувал хапчета на гърба си.