- Защо си легнал на земята? Какво гледаш така вторачено?
- Учителю, възхитен съм от неимоверната силата на тази тревичка, която е поникнала върху камъка. Ето, ние, хората, гледаме отвисоко и надалеко и не забелязваме какъв бурен живот кипи там, долу, в краката ни, между тревичките. Ето, мравките, като един са на всякъде, а не като нас, хората, които се изтребваме в ненужни войни за територии и богатства, които никой не взема със себе си в отвъдното. Защо сме разединени хората, учителю? Защо се предаваме и продаваме?
- Имало е на времето един особен човек.
Той не бил военен, но генерали са се страхували от него.

Той не е бил политик, но политиците са се страхували от него.
Той не е бил цар, но царе са се плашили от него.

Той не е бил писател, но животът и деянията му са описани в книги.

Този човек е като тази тревичка, която е поникнала върху камъка.

Този човек със словата си е провокирал хората да се замислят над себе си и същността си.

Този човек е като цвете, поникнало в пустинята на нашата душевност.

Този човек е Иисус Христос!

Но бил оценен на 30 сребърника и бил предаден и продаден.

Предателите не мразят предадените. Те мразят себе си, защото не са можели да достигнат нивото им. Предателите след всяко предателство остават без душа и накрая умират бездушни. Едни в палати, други в коптори, но всичките низвергнати от човешката памет.

Да, такава е съдбата на гениите човешки! Да изгорят на кладата на човешката мерзост.