Постинг
08.07.2012 09:02 -
Мисъл
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 384 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.07.2012 09:10
Прочетен: 384 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 08.07.2012 09:10
От край време едни народи използват миналото си, за да напомпат самочувствие, в условията на нестабилно настояще. Даже са водили и войни, в името на на превъзходството на един народ над други. Слава Богу, че от почти 70 години войните по това направление се изчерпаха!
Но "заигравкте" на тема "превъзходство" не са спрели и няма да спрат, понеже те дават стимул за "деен" живот на определена категория от световното население. Нищо чудно косоварските албанци от новата държава Косово, техните "историци" и учени исторически да докажат, че са едно от най-старото и най-велико население на Балканите.
Давам тях за пример, защото са новообразувала държава и защото единият от фундаментите, на който се крепи държавността, е ентонационализма. Идеята за вечното величие на един народ е невидимият подтик за извършването на исторически глупости, платени с кръвта на невинно погиналите, които по правило са представители на малцинствата.
А очевадният факт, че човека е такъв, какъвто е, е винаги до нас и ни блъска съзнанието така, както блъскаме по заключената врата на човешкия разум. Блъскаме за да го отключим и за да го пуснем на свобода, за да може да възприеме света такъв, какъвто е. Няма никакво значение кой какъв е в днешно време, ако не гледаме на него като на вкусната пържола, в блюдото на национализма ни.
Без национализъм народите са загубени. Без национализъм идеята за живот би умряла. Но не и с този вид национализъм, който заспива с мириса на изгоряло човешко месо и мъртви детски очички, вперили изцъкления си поглед в безкрая на човешката лудост.
Величието на един народ се измерва и с неговите вечни идеи за мирно съжителство, както и трезва оценка на собствените си възможности. Другото е безкраен театър, играещ се пред очите на немощната публика.
И когато тази заспала и немощна публика вземе да се събужда, тогава артистите слизат от сцената, със сопите в ръце.
И театърът започва отново!
Но "заигравкте" на тема "превъзходство" не са спрели и няма да спрат, понеже те дават стимул за "деен" живот на определена категория от световното население. Нищо чудно косоварските албанци от новата държава Косово, техните "историци" и учени исторически да докажат, че са едно от най-старото и най-велико население на Балканите.
Давам тях за пример, защото са новообразувала държава и защото единият от фундаментите, на който се крепи държавността, е ентонационализма. Идеята за вечното величие на един народ е невидимият подтик за извършването на исторически глупости, платени с кръвта на невинно погиналите, които по правило са представители на малцинствата.
А очевадният факт, че човека е такъв, какъвто е, е винаги до нас и ни блъска съзнанието така, както блъскаме по заключената врата на човешкия разум. Блъскаме за да го отключим и за да го пуснем на свобода, за да може да възприеме света такъв, какъвто е. Няма никакво значение кой какъв е в днешно време, ако не гледаме на него като на вкусната пържола, в блюдото на национализма ни.
Без национализъм народите са загубени. Без национализъм идеята за живот би умряла. Но не и с този вид национализъм, който заспива с мириса на изгоряло човешко месо и мъртви детски очички, вперили изцъкления си поглед в безкрая на човешката лудост.
Величието на един народ се измерва и с неговите вечни идеи за мирно съжителство, както и трезва оценка на собствените си възможности. Другото е безкраен театър, играещ се пред очите на немощната публика.
И когато тази заспала и немощна публика вземе да се събужда, тогава артистите слизат от сцената, със сопите в ръце.
И театърът започва отново!
Вълнообразно
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
