Кабули от Варна :: Обществото

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

12.02.2012 14:36 - Обществото

Прочетен: 378 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 12.02.2012 18:37

За да разберем недостига от стоки на пазара, трябва да направим най-напред един разрез на понятията "работник" и "производител".
Нека да приемем, че в страната работещите по трудов договор и в така наречената "сива икономика" са три милиона. Работещите са заети в различни професии, описани и утвърдени в класификатор.

И така, приемаме, че и производителя на зеленчуци в собствената си зеленчукова градина, и чиновника от N-ската служба влизат съвсем закономерно в понятието "работник", тъй като полагат определена норма труд, срещу което получават съответното трудово възнаграждение. Да, обаче, трудовото възнаграждение на чиновника е осигурено със закон, докато при производителя на чушки и домати нещата не стоят така.
Има една малка, но съществена разлика. Докато производителя на зарзават, на мебели, н строителни материали, на дрехи и обувки, на препарати за миене и почистване и прочие вижда пред себе си овеществения си труд, то много голям брой от държавните, общинските и други институционални служители НЕ ПРОИЗВЕЖДАТ НИЩО, което можеш зрително и физически да възприемеш. Всички ние, които работим или които въобще не познаваме тежестта на физическия труд, се ползваме от благата на тези, които ги произвеждат - от обикновената покривка за маса, до току що излязлата от конвейра нова лека кола.

Сега, нека да се запасим с търпение, защото ни предстои да направим разрез на днешното общесдтво, в което тъй или иначе ние живеем и сме част от него.Ще го раздробим на отделни групи, за да видим кои и колко от тях наливат вода в океана, наречен "овеществен труд".

Група А - Хора, не взимащи никакво участие в производството или са заети в ненужен и безполезен труд. Интересното за хората от тази група е, че те наистина се мислят важни и че от тях има полза. Да, но точно те ще се обидят и ще почувстват огромно унижение ако бъдат накарани да положат макар и минимален физически труд - например да изчистят снега и леда пред собствените си жилища и входове. "Ами нали за това си има "Чистота" и почистващи фирми, на които им се плаща!" - ще възроптаят те.
Тази група се състои от скитници, просяци, чакащите на социални помощи, лентяите от кръга "родени със златна лъжичка в устата"; така наречените "аристократи", които са съгласни всичко друго да хванат в ръцете си и да сложат в устата си, но не и дръжката на лопата; силиконовите ни певачки, проститутките, гейовете и всякаква друга подобна твар, която по разбираеми причини е пропусната да бъде отбелязана.

Група Б - В тази група спокойно можем да вместим цялото чиновническо войнство Чиновникът е най-старото и все още не добре изследвано и проучено животно, известно на науката. То със сигурност е било свидетел на изчезването на динозаврите. Те вършат някакъв процент нормална и нужна на обществото дейност, без която то не може да функционира. Но в по-голямата си част чиновничеството, което е разделено на десетки касти в себе си, с положения труд гледа да облагодетелства себе си, балдъза си и шурея си. Точно тази група е създала термина "шуро-баджанащина".

Група В - Тази група е аристократична. Тя се състои от работодателите, собствениците на предприятия, акционери, банкери. Очаква се тази група да е взела дейно участие в създаването на условия за нормален производствен труд.Точно обаче тя е най-паразитираща, най-измамна и най-корумпирана. Така наречените "фалити" на преприятия и фирми, в много от случаите се явяват скрита форма на нагъл и явен грабеж от труда на хората, произвеждащи продуктите за пазара - било то даже и въглища. Пред очите ни е примерът с Кремиковци - врата към бездънния трезор на властта и на определен кръг от нея.
Нито един от тези хора не е произвел нищо с ръцете си, а чрез различни манипулации, в участие с властимащите, стават собственици на доста голяма част от материалните структури в държавата.

Група Г - Крадци, измамници, фалшификатори, престъпници, явни убийци, банкови обирачи - явни, защото има и тайни, които спадат към групата на аристократите.
Е, точно тази група е доста облагодетелствана - за да не кажа напълно - защото като че ли законите в страната са писани именно за нея. Ние все още очакваме някоя важна клечка от тази група да бъде осъдена ефективно на доста години затвор, а тя да изчисти тината по пътя, който води до много висшия и потаен покровител от групата на политиците ни.
Нито един и от тази група не произвежда нещо с ръцете си.

Група Д - Преди години би било кощунствено да си помислим, че хората, заети в образованието и науката не правят нищо. Да, обаче това беше преди доста години назад. Днес спокойно можем да кажем, че тези хора не произвеждат качествен труд, и то не по тяхна вина. Винаги съм казвал, че двете части - материалната и духовната на образованието ни са се сринали почти до основи. Тук съвсем спокойно можем да вместим и родното ни здравеопазване, което страда от същите симптоми, като образованието ни.

Група Е - В тази група ще вместим многохилядната армия на военнослужещите и полицаите, която може би е около 100 000-на. Не казвам, че тя не е необходима, но тук говорим за овеществен труд. Е, да, бихме се съгласили, че полицията произвежда, ако обаче тя ефикасно опазва от кражби и разсипия веднъж произведеното. Ако, обаче! А дали?
Истинско изключение правят огнеборците, които винаги се мъчат да спасят и труда и неговите продукти, както и човешки животи. Тук наистина тези мъже правят изключение от своите колеги полицаи, и по манталитет, и по житейска философия.

Група Ж - Тук, безусловно, ще "набутаме" онези знайни и незнайни лентяи, които прекарват с десетилетия на "работното си място" - от канцеларийката си, до стола, в залата на Народното събрание. Живота си тече покрай тях - в истинския смисъл, а те живеят в своя си свят, поставяйки се в центъа на морално-етичната си система, като Слънцето в центъра на Слънчевата. За тях извън техните разбирания не съществува такъв живот, който да ги устройва. И затова те самите си го устройват - с цената на всичко.

Е, сега трябва да уточним, че от 3 000 000 работници, в този труд, който се ползваме ежедневно - от хляба, до транспорна - едва ли са заети повече от 500 - 600 000. И когато кажем безработица, ние трябва да си представяме в повечето случаи тъкмо тези работници, които правят нещо, което може да бъде пипнато с ръце.

Нагоре