От 22 години безстрашните ни войници на политическия фронт печелят победи, които поставят под съмнение правотата на самата идея за победата.
По време на 10-годишната Троянска война дървеният кон на олицетворяващият хитрост и низост Одисей, донесъл победата на гърците над троянците. Главният организатор на десетгодишната безсмислена касапница, царя на Микена Агамемнон, към когото днешните турци също имат претенции че е техен, понеже се е казвал Мемнун, а титлата му е била Ага и се е получило името Агамемнун, сияел от щастие. Да, но същият този Агаменон платил за убийството на собствената си дъщеря Ефиния, принасяйки я в жертва на боговете, със собствената си смърт, а Троянският кон донесъл векове от тъмнина и упадък на гърците.
Победителите биле победени от собствената си алчност!
И се питам дали на 10-ти ноември 1989 г. ние, българите, не пуснахме в нашата си Троя Дървения кон, опиянени от идеята за промяна на времето. Годината на раждането на псевдодемокрацията не трябва ли да я смятаме за Година първа на българския Троянски кон? Не беше ли пълен нашенският кон с отбраните и добре отгледани деца на комунизма, които превзеха крепостта на Демокрацията отвътре и чрез онези по рождение предатели, послушниците на тайните служби и висши партийни кадри, ведно с техните подставени лица? Планът Ран-Ът не го ли превърнаха в таран, с когото разбиха вратата на етническия мир и пуснаха на свобода своите току-що родени изчадия, като Бедност, Мизерия и Омраза към "другия".
Не се ли превърнахме в част от прокудените троянци в собствената си Троя, последвали Еней в бягството си от дивотията?
Но едва ли бихме могли да поставим основите на един нов Рим, защото войниците от утробата на дървения кон ще ни занимават със себе си, до самата си смърт, задавени от собствената си алчност, майка на омразата и човеконенавистничеството.