С "Книгите" на Далчев проверяват знанията по български
68 000 зрелостници се явяват на матура по български и литература

"...Комбинацията, която се падна, беше избрана между близо 12 милиона възможни варианта."

И - според мен - се е паднала възможно най-невъзможната.

Стихотворението на Атанас Далчев (1904 - 1978) "Книгите" е писано през 1926 г. и е посветено на Константин Гълъбов.
По съдържание и смисъл стихотворението е оплакване от страстта към четенето; оплакване от самия себе си и ясното съзнание, че не всичко е скрито в книгите.

Години да четеш за чуждия
живот на някой чужд,
а твоят, никому ненужен,
да мине глух и пуст.
Младият мъж, изпаднал в любовна депресия, е усетил болезнено, че докато той стои с навряна глава между страниците, животът си минава покрай него със скоростта на бърз влак, който по разписание няма да спре на неговата спирка.

До мен ти не стигна никога,
о, зов на любовта,
и аз загубих заради книгите
живота и света.

22 годишният Далчев изпада в едно глупаво самосъжаление, от което лъха 100-годишна старост. Какво значи "никога" на 22 години!

Извод:

1 - Няма ли Образователното ни министерство да спре да прави учениците на образовани идиоти, с произведения, които в днешно време нямат никаква насоченост, каквото е и точно това стихотворение на Далчев?

2 - Деца, ученици, младежи, не четете, защото заради книгите ще загубити живота и света - както го е казал поетът.
Е, в днешно време нито живота, нито света ще загубите. Докато се изучите,  току виж, сте останали безработни, като хилядите други ваши връстници и познати. И тогава, хайде по широкия свят, който не ви признава дипломата.

Каква беше темата?

зрелостниците няма да разсъждават по подобен начин?
Ако познават добре творчеството на Далчев.

Валя

защото въпреки самосъжалението си, което, според мен, се дължи на несподелена младежка любов, Далчев достига до върховете на науката и перфектния превод. На него дължим преводите на Гьоте, Паскал, Монтен, Лорка и други големи творци на писменото изкуство. Но ми се струва, че тъкмо това стихотворение е лишено от дълбочина и не може да даде повод за задълбочен размисъл на ученическата мисъл.
Със сигурност ще има много провалили се и раждането на словесни "бисери".

И ето, родиха се "бисерите" ученически. Да си блъснеш главата в черната дъска и да бягаш, бягаш, бягаш...
"И аз съм като Далчев - като вляза във Фейсбук, забравям за всичко останало".
"Интернет е днешната книга, който виси пред компютъра, си губи времето".
"Далчев трябва да зареже книгите, да се отърве от четенето и да вземе живота си в ръце, докато не е станало късно."
"Поетът е закъсал много заради четенето."
"Далчев съветва хората да четат по-малко, за да не опропастят живота си като него."
"Четенето докарва депресия. Не може вечно да чете, да излезе и да се види с приятели."
Нови думи - "ерузист", "дяволист", "вещник" (Стандарт" - 4 юни 2011)
Поредният експеримент на образователното министерство се провали. И тук вината не е само в бедната литературна мисъл на децата. Вината е в липсата на идеи за провеждането на матурите от страна на просветниците.