В килията на смъртно осъдените единият плачел, а другият си свиркал.
- А бе, ти луд ли си! Утре ще ни бесят, а ти си свиркаш като малоумник, а!
- Споко, брато! Има от лошо, по-лошо!
- Кво по-лошо бе, да те обесят!
- Не знам, брато, ама тъй съм чувал от умните хора...
Миг преди да увиснат на бесилките, дошла заповед.
- Дойде заповед от високоуважавания наш съд, преди да бъдат обесени осъдените, да бъдат одрани живи!
- Е, чули бе, брато, че има от лошо по-лошо, промълвил ужасен свиркащият смъртник и се разплакал с пълно гърло.

Та се чудя кога ще спрем да си свиркаме, да си бием едно по тиквите и да се разплачем? А когато спрем да плачем, да си изчистим къщичката от 20-годишния мухал, червеи и хлебарки, както ни препоръчва един генерал от хигиенните войски.

мдааа, винаги може да бъде по-зле ....

и не може да се гласува за добрите писания... мммдааааа...