Папардаците, като мен, все още си спомнят за големия певец на народни песни Павел Сираков и неговата песен "Кацнал бръмбар на трънка".
Ей, голяма дунанма вдигнал този юнак, бре! То не било свирня, то не било една безкрайна шведска маса на ергенското му парти! Че като запристигали от сите села на околията, че като се разрипали, ум да ти зайде! А между антрактите се нахвърляли върху луканката, сьомгата и хайвера й, еленското филе и родоските едри като ябълки маслини. А за ичкията - леле, леле, леле! То кочове ли не бяха, то роми ли не бяха, то "Смирноф" ли не се пи! А бе, въобще голяма работа! И тъкмо нещата да изглеждат съвсем нормални взели, че се сбили. Разбира се че за мадами, дето са по-леки от силикона по себе си. Патаклама и стрелба, все с незаконно оръжие. Да, ама паяка решил да върне реда по паешки. А от паяка, братчета, отърване няма посмъртно!
И настъпила една гробна тишина, и пространството се изпълнило с черни лимузини, масивни ковчези и "вдовишки" плач.
Та през 1989 г., на 10 ноември Паяците такъв номер с "бръмбарите" си ни спретнаха, че им се вързахме като главанаци. Е, как няма да се вържем!  Та номера на Паяците е като Халеевата комета - веднъж на 80 години! За пръв път присъствахме на такова паешко представление на живо. Гледахме и се пулихме и продължаваме да гледаме и да се пулиме, защото братчета от паешките мрежи можеш да се измъкнеш само с помощта на попа и да се скриеш в края на отеснялото градско гробище или буренясалото селско.
Ето, за тази глупост се сетих, когато чух по телевизора изпълнението на големия сладур и чародеец Павел Сираков.