Светът винаги се е стремял да се пребори с четири пречки и да ги преодолее, които винаги стоят пред него:
1 - изхранването на населението;
2 - разрешаването на жилищния проблем;
3 - безработицата;
4 - прекомерното нарастване на населението в дадени страни и неговия спад в други.
Тези четири основни проблема са в основата на петия: здравния статус на нацията.
Основната пречка за нормалното разрешаване на тези проблеми е страха. Страх в държавните институции на всяко ниво, който се поражда от незнание и неумение да се наблюдават негативните процеси, които в голямата си част са в зародиша на корупционните схеми, разяждащи като киселина институциите и разгражда устоите на обществото. Страх от стереотипите, които са спирачки в процеса на приобщаване на малцинствата към гражданското общество. Тук не става въпрос само за етнически малцинства, защото покрай тях забравяме, че съществуват десетки разделения на малцинствен принцип. Да оставим на страна страха в чисто житейски план, които не ни дава мира. Страх от озоновата дупка; страх от засушаване и страх от наводнения;  страх от земетресения и страх от война... Въобще страх.
Въпреки уверенията на държавните ръководители за по-добър живот и напредъка на науката, ние не знаем какво ни очаква в следващия момент. Страхът винаги ще ни безпокои най-много, защото материалният ни свят е изпълнен с безброй много неразрешими проблеми.
Материализмът е нашата същност. Ние не можем да живеем извън материалното, тъй като то е нашия живот. Без материалното развитие няма благополучие, няма развитие. Но трябва да се каже, че материалният свят е царството на страха. Безпокойствието  за ежедневието и сигурността ни отнема правото на спокойствие и душевно равновесие. И най-важната дейност на държавата е да разсейва този страх, да вдъхва респект и сигурност на своите граждани, при удовлетворяването на жизнените и материалните им потребности, в условията на спазване на законността.

Из "Ледени истини" - 2000 г., Варна

А страхът от Бога?
Или го има само у малцина?
Между другото най-важното е ,,изхранването на населението,,!
Другото е след това!

за страх от Бог въобще не трябва да се говори, защото той или е в нас, или не е. Ако е, добре, а ако не е - зле е е не само за този, който няма чувство за принадлежност към разумната част на човечеството, а и за неговите близки и роднини.
Да коментираме страха от Бога все едно да питаме защо човек диша.

...книгите и филмите с ужаси и насилие се гледат с приоритет и подчертан интерес.А сериозните хора,даващи решение на проблемите се преследват и дори се унищожават.Така е и постингите,съдържащи страховити нотисии - те се четат 50 пъти по-често от постингите,даващи някакво решение на проблемите.Така сме манипулирани от детството.Затов мнозина ще прочетат материали за бедствия и насилие,но малцина се заглеждат в моя модел за календарни градове.

едва ли има разумен човек, който да иска да е нещастен и да изживее живота си в постоянен страх. Но си права в това, че всевластната матрица, изградена на принципа "Хляб и зрелища се е настанила приоритетно в съзнанието ни и води по точки на съзнателното и разумното. Когато разумното изтичи като вода в пясъка на неадекватността, във всичките и форми, то на обезверените хора не им остава нищо да се "наслаждават" на лошото, което често пъти несъзнателно се прехвърля върху действащите политици и ненормална житейска обстановка. А и човекът тъй е устроен, че по-лесно би избил 100 човека, отколкото да нахрани 10.
Бъди жива и здрава и до самата си смърт вярвай в доброто, защото това е най-универсалното лекарство в човешкия живот.