От първият родилен ден на Демокрацията на власт дойдоха не политиците, призвани да поставят основите на новия вид политико-икономически взаимоотношения в обществото, а Критиката. Критиката стана основен градивен материал на обществената политика на всяко едно правителство. И което е абсурдно така наречените "леви" и "десни" правителства въобще не се различават по градирането, обосноваването и поднасянето на Критиката. Мотивът е един и постоянен - всяко предишно управление е безобразно лошо, некомпетентно и корумпирано. В народа се е наслоило отвратителното чувство, че ни управляват едни и същи политици, от една и съща политическа формация, а над 300-те партии са само каймата в пълнените пиперки на властта. Те са подправките в ястието, ухаещо на милиарди, гарнирано с чувство за непотрешимостта на вземането на решения, които пък са тухлите в градежа на последващата критика на идващото по ред управление.
Народът от активен участник в правенето на политика - по Конституция - е превърнат в пасивен наблюданел на беззаконията на политиците, които ежеминутно погазват основния закон на републиката, и то най-вече във фолмата й на управление. Това е така, защото всеки един от висшестоящите политици се счита за коронована особа, на чиято корона с ярки букви се чете надписа: "Мен са ме избрали МОИТЕ избиратели!" И в името на "неговите" избиратели българският властник върши вандалщини в полето на политиката.
Да, Критиката е основен елемент в политническата и междупартийна борба, но до сега няма пострадал нито един прегрешил: нито корумпиран политик, нито корумпиращ "бизнесмен". Нали никой няма сам да си извади окото или пък отреже ръката!
Едно време една коронована особа се беше изрепчила: "Като няма хляб, яжте пасти!" Леко преиначено днес този призив звучи така: "Като няма политика, гледайте сеир!" - критика.
Е, да, ама не трябва да бъркаме критиката с циркаджълък!

Лека нощ!