"Повече плаках, когато умря котето ми, отколкото когато почина баща ми".
"Казано всичко ми е на ред..." - пее Васил Найденов и аз веднага спирах радиоапарата или излизах навън, а наоколо избухваха в смях за тази моя необяснима неприязън към Васко Кец/ката.
Но ето, след години самия той затвърждава неприязънта ми към него с това: "Не плаках, когато татко умря".
Е, питам се, какво му е било наред на този човек, след като не проронил сълза при смъртта на създателя си. В кого се крие причината и колко голяма е била тази омраза между баща и син, че да се стигне до това убийствено откровение от страна на Кеца. Съмнявам се дали баща му е приемал формата на "мъж", която битува в него и съм сигурен, че именно заради това сълзите не са текнали. Но каквото и да е, трябва много голяма доза омраза от Васил, че да оголи душата си така.
И накрая: мъж ли е Васил, след като е плакал при смъртта на котката си, а не е проронил сълза при смъртта на баща си?

По в-к "Минаха години", 13 юли 2010