Баба Мара и дядо Дончо решили да отидат на гости на внука си Марадончо, който живеел в центъра на селото. Той бил футболист и играел в "Градинаровски сокол".
Тръгнали старците, ама нали в селото друмищата им са дупка до дупка, те много внимавали да не стане някой сакатлък, че при това здравеопазване кофчезите им ще са готови.
Е, лавирали бабата и дядото на Марадончо, но ето, пред тях препятствие - канал, широка около метър, дълбок също толкова, а на дъното тръба, от Втората световна война. Започнала била подмяната на селската канализация, която въобще не е била полагана.
- Маро ма, нали ма повниш ма къв юнак бях на младини, ма?
- Повнята Дончо, кък няма да та повня! Ех, как...
Да, ама дядо Дончо се бил вече засилил да прескача канала и се бухнал вътре.
...вото лайно си беши тугива, и сигинка си такова - завършила баба Мара, подавайки бастуна си на охкащия старец.
Та от над двадесет години начело на държавата ни са все едни бивши юнаци и настоящи лайна.