Софийската управа иска да измести част от циганите в някакви казарми. Както винаги братята цигани си имат своя истина за проблема. Те не искат да напуснат така наречените "Виетнамски общежития", които според главния архитект на София са станали опасни за живеене.
Възниква въпроса щом от двадесет години са станали опасни за обитаване, защо чак сега се решава да бъдат преместени? Защо през това време циганите са плащали някакви пари за правото си да живеят в опасна среда? И ако се е било случило най-страшното как щеше да го обяснят тези, от които зависи вземането на адекватни решения по който и да е въпрос, касаещ обществото?
А инак братята цигани могат да си викат колкото си искат - щом е взето решение, то ще се изпълни. Вярно е, че преместването ще повлече след себе си редица неуредици и неприатности, както за тези, които са взели това безкрайно закъсняло решение, така и за циганите. Казармите са отдалечени от обществените сгради - училища, общини, полицейски управления и други (според информацията), но те трябва да се съгласят, че е много по-добре да се живее на място, което предлага много по-добри условия за нормален живот. Ще свикнат, да не се опъват толкова. Циганите са оцелели, защото бързо са се адаптирали към новите условия. Но има нещо неясно - има опасност казармите да се превърнат в ново гето, което поради специфичността на сградите ще се капсулира още повече, а достъпът на външни лица (полиция, лекари и други) ще е по-труден. Съществува и друга опасност - казармите да бъдат подчинени на правилата и условията за живот, диктувани от така наречените сред тях "барони" или тартори.
Трябва много добре да се премислят плюсовете и минусите от това преместване и да се избегне политизирането му, каквото е то в момента. Какво прави сред ромите изявения циганомразец от ВМРО Ангел Джамбазки? Самото му присъствие изостря ситуацията. Същото до някаква степен важи и за Илия Илиев - общински съветник от ГЕРБ и председател на партия ДРОМ.
Безпроблемното преместване на циганите в казармите можеше да стане ако общинската власт беше по-отворена към ежедневните им проблеми и нейното присъствие сред циганите да се чувства ежедневно, чрез различни инициативи и мероприятия.
Инак приема формата на наказателна акция спрямо тях. Ето, затова един от циганите каза: "От тука нема да се местиме!".