Разглеждам за първи път по-обстойно списание за жени. От страниците му ме гледат през маските на макиажа лица на жени, които са придобили статуса на... луксозни лимузини. Да, именно статус! Нещо като благородническа титла сред висшето общество. Нещо като баронеса или графиня. Е, не съвсем точно, защото да си баронеса или графиня, трябва от поколения наред да си от сой. Или най-малкото да си луксозна кола, карана от барон или граф.
Нашите луксозни жени - пардон, лимузини - в повечето случаи са наследнички на висши  бивши червенопартийни величия или техни снахи, сменили по няколко пъти жребците си. Интересното е, че и техните хайгъри придобиват статуса на елитни пилоти от Формула "Висша". Няма значение, че преди това може да са били бояджии или хамали. Някои от тях даже се занимават с управлението на държавата ни.
Та именно лицата на такива жени ме гледат от кориците на това списание. Жени, превърнали се в Спестовни каси , но лишени от чисто женските емоции на майките - в най-широкия смисъл на това понятие.
Та в края на краищата не е важно какъв ти е произхода. Много е по-важно колко ти е дълъг пениса и колко дълго време можеш да задържиш изригването на вулкана. А за жените е важно колко дълбока им е лодката и може ли тя да бъде карана едновременно от двама гребци. А защо не и от трима!
Питам се, дали тази оскотяла от своя лукс част на така наречения "български народ" чувства убийствената пустота на живота, в която се дави онази 21%-ва част от този народ, живееща под прага на бедността. Едва ли!
В оазисите на все повече заприличващия на Сахара живот на обикновения човек се мяркат миражните силуети на непрестанно съешаващия се български елит, който не дава никакъв резултат, понеже семето бива попивано от убийствените пясъци на живота.