Всичката тази информация дето я четем за крадените милиони вече с месеци, ни идва в повече. Лягаме си с надеждата, че като се събудим ще научим как някой съвременен Остап Бендер, дете на лейтенант Шмит (или Шмидт) е завлякал държавата с някой и друг милион. Да, ама всичкото това ми прилича на една грандиозна измама на онези тур-оператори, дето обещават всичко най-най, а то излиза, че са ни набутали във възможно най-скапания ресторант (от 5 звезди - по каталог), дето са ни сервирали основното ястие преди предястието. Та и до сега си чакаме салатката и мастиката.
Набиват ни в главите имената и инситуциите, завлекли парите ни (основното ястие), а до сега нито един осъден - няма я салатата. Да не говорим за прословутата гръцка мастика. А то и музиката една! Чалга, тъпа и проста чалга на изпълнители, нямащи нищо общо с истинската музика. Тоест - с политиката.
Бойко, вкарай бе, братче, вземи, че набутай някой от класа в панделата! Подай ни салатата от тезгяха на правосъдието, бе Генерале наш! Ще те чакаме още малко и ще вземем вкупом да напуснем третокласния политически театър. Пардон - ресторант. И ще видиш догодина как ще търсиш кой да ти влезе и да ти седне на масата! Примерът с ресторанта на Саркози трябва да те стряска. Ето, сега иска не иска, трябва да му назначи ОТНОВО червен управител. За ресторанта на Гърция, да не говорим! Недей бе, човече! Не ги жали! Вярно, че ти е трудно, ама нали за това искаше да управляваш!
Народът не исака популистки мерки. Народът иска ОСЪДЕНИ за пропилените на халост двадесет години. Тогава ще те признае за истински генерал.