Разбира се че е нормално общинските кметове да се обръщат за помощ към своите избраници. В това няма нищо нередно. Няма да беше нередно и търсенето на помощ от Ахмед Башев, обръщайки се към Ахмед Доган, ако последния "велик" политик не се беше изцепил след някоя и друга ракия, че ТОЙ разпределя властта и парите в държавата. Ако Башев не беше подложен на съмнение, че лекичко е отклонил някой и друг левец за... самочувствието на Ахмедчо. Вярно е, че основната функция на народния избраник е да спомага властта, ама ако Меди каже колко пъти е "помагал" със сигурност ще трябва да се построят три нови затвора за тези, на които той е помогнал, а самия Сокол трябва да бъде осъден поне на 3 000 години затвор, без право на обжалване и конфискация на цялото му имущество. Е, трудна, много трудна работа, но нали Бойко Бойния и за това взе властта, я. Да се бори с крадците, които ошмулиха държавата така, като че ли е трясната от десет хаитянски земетресения инаведнъж.
А на Лютви Местан все повече му избива пяна по устата. Като на разгонен хайгър. "Красноречивият" умник все повече затъва в собствените си нищонеказваници и лъжи.
Една друга червена хубавица взе да обвинява Бат Бойко, който в типичния си изказ изказа отново възмущението си от гигантските кражби със заменките на гори. Та тази, червената, гледаше с поглед на незадоволена кобила! На фона на това другаря цар продължава да си иска горите. Питам се дали този човек живее в действителността или е с болна памет.
Та нормално ли е да живеем в страната на зараждащата се мутризация, която не може да осъди не мутра, а ваксаджията на мутрата. Да не говорим за неговия файтонджия. Абе не е нормално, ама пък е пълна лудост и това, че Сидеров е сведущ по сексуалната ориентация на всеки един политик, но се съмнявам, че скъпоценните му топчета могат да дадат живот.
И колкото да бърка Бойко по-добре е да ни управлява той, защото по чисто човешки може да си признае, че не го знае ингилизкия; че и той не ги знае някои хватки от българската политика, които са по-мазни и от най-мазните пехливански борби; че може да прави крачка назад, когато сбърка и най-накрая - че говори като хората. Напук на мазните, лъскавите и изпразнени от чисто човешки емоции днешни български "политици".