Преди много години селянин от село Българска поляна (Ямболско) ми разправя за един от неговия род - за дядо си.
Едър и силен българин бил дядо му. И не само силен, но и сприхав побойник от когото се страхували и българи, и турци, и бедни, и богати. И от побойник, той станал разбойник - бащите на така наречените "хайдути" в много от случаите.
Един прекрасен ден той нападнал самотно работещ на нивата си селянин, който орал с добичето си. Булката му, извадила едрата си гръд, кърмила бебето момченце. Ударил го меракът между потурите и след като убил мъжът изнасилил жената.
Свършил си работата и си тръгнал, но му светнало в главата, че е сбъркал нещо и се завърнал. Отрязъл гърдите на живо умрялата жена и обезглавил бебенцето.
Подгонила го властта и той от страх се преселил в земите на Пирдоп и Златица.
Та се чудя дали от неговия род не са се пръкнали всички днешни хайдути, носещи по-представителното име "престъпници", членуващи в "Наглите" и в подобни на тях престъпни групировки.
Сега някой ще се учуди каква е връзката със заглавието. Има и то съществена връзка.
Не ви ли се струва, че докато истинските борци и бойци против завладяването на Балкана от османлиите са се били лице в лице с врага, то прадедите на днешните престъпници са ги предавали, убивали, изнасилвали и гаврили не само за собствено удоволствие, но и за собствена безопасност и големство. Безопасността на роба, който е най-свободен, когато е окован с девет синджира през душата и мозъка си.
Големство, когато около теб всичко се е спаружило от глад, страх и немощ.
И наистина като че ли трагедията на народите няма да има край, защото престъпниците се клонират много по-бързо от раковите клетки.