Когато черната сянка на могъщата Османска империя легнала над България, тя била разпарчетосана на отделни 13 държавици. Те били толкова "велики" в своето нещастно съществуване, че сами вкарали вълка в кошарата, за да бъдат изядени една по една, като последната просъществувала някъде до около похода на Владислав Варненчик. От тогава може би да е останал израза: Аз не искам на мен да ми е добре, искам на него да му е зле! - претърпял словесни корекции, но не и смислови.
Та от дълбочината на тези мрачни времена и до сега българинът е непоправим индивидуалист, който живее в своята си държавичка, голяма колкото колиба и добре уредена като палат на някой картофен барон. Той не се интересува от състоянието на държавата  и не ще да знае за нищо друго, освен за собственото си благополучие. И май само тогава милее за държавата, когато има вероятност да авантоса нещо от нея.
Изпаднал в самосъжаление и реално уплашен за живота си - физически и духовен - българинът се е залостил в държавичката си и с голямо удоволствие чете, слуша и гледа за и как загиват императорите, кралете и князете на десетките малки Българийки, застигнати от платените вестоносци на преждевременната смърт, изстреляни от автомата, в центъра на София, по на пет метра от Народното събрание, Министерския съвет и Президентснвото.
И може би тъкмо за това "прехода" ни да продължи още 20 - 30 години, защото трябва да се почувства във всичките Българийки.
И ще си останем един нещастен, заядлив, свадлив и мразещи себеподобните си народ, докато сме поданици на собствените си държавички, без да намерим сили да се обединим в една наистина демократична и правова България.

Posts like this birghten up my day. Thanks for taking the time.