Крадец влязъл в колибата на последния бедняк, който живеел в края на селото. От шума, беднякът се събудил,  отворил очи, но си помислил, че този крадец си е направо нещастен, щом е влязъл в колибата му да краде, от която нямало какво да се вземе. Крадецът се заоглеждал какво все пак може да си открадне; погледът му попаднал върху гърнето с последната храна на бедняка и посегнал да го вземе. Но точно в този момент беднякът извикал, крадецът се уплашил и избягал, оставяйки кафтана си в колибата.
- Оставих го да разбере, че няма какво да се открадне, но след като посегна на храната ми, разбрах, че срещу мен се задават две злини: голотия и глад. А когато те се съюзят - погубват всеки човек - заразмишлявал беднякът, намятайки кафтана на крадеца върху полуголото си тяло.

Извод: Кога ще извикаме всички в един глас, че и нашите крадци да избягат вдън горите, изоставяйки краденото от нас?