Доста мислих да споделя ли този чут в тролейбуса разговор. По-скоро монолог -  откровено циничен.
     - О, Ванка, здраво бе, брат"чед! - се обръща качващия се леко пийнал млад мъж до своя познат и сяда до него.
     След няколкото формално разменени думи започва същинската част:
     А бе, брато, ега ти живота! Мойта пикла ме напусна! И знайш ли при кого отиде, бе? При Жоро Ластика! Ега ти к...! Шест години я храних, поих, задоволявах ъ нуждите, дете и избачках, а тя при Ластика. Мамка им к...! Не мога - ми казва - да живея вече с теб! Като че ли си омръзнахме. Станал си много шаблонен, предсказуем и все от този сорт. Ти много учена си станала ма! - и викам аз. Кой та е изчукал, че съм ти станал много скучен... Мамка им к!... Ей, отиде си бе, Ванка! Взе си детето и след седмица ми се обажда: - При Жоро съм, не ме търси! Напуках се кат" прасе. Не мога да дойда на себе си! Ей, ши ма накара, ше грабна пищова и ни Ластик, ни к... ша останат! Ши ги гръмна! Мамка им!...
     Снощи кат" си лягам се размислих брат"чед и разбрах, че всичките сме духачи. Духаме и свирки правим, че никак не ни се спира. Колкото по-големи е... се правим, толкова по-големи кавалджии и духачи ставаме! Ни ма гледай тъй, ами за да ма разбереш ше ти обясня: Аз мойта я взех 17 годишна. Честак беши! Аз я направих жина! Сега Ластика целува там, дет" аз го слагах, бе. К"во следва от туй? Значи той ми прави свирки всяка вечер! Ха, ха, ха... 
     Да знаиш брат, колкото повече си сменяме чукачите и чукачките, толкова по-активно сме в духовия оркестър. Ни вииш ли в лайняните весници к"во пишат? Коя п... с кого си легнала и колоко силикон си цъкнала в циците. Кой пидирас с кого са изчукал и колко му платили за т"ва. Ей за т"ва ми олекна и ни искам да знам тая к... с кого ша са чука. Само за дитето ма боли, Ванка. Само за него! Да знайш!...
     Трябваше да слизам.