Дотегнало му на човека от бедност и неволи и решил да избяга от Живота. Побегнал с все сили и тъкмо щял да успее, когато изведнъж пред него блеснала с цялото си мътно и буйно величие Реката. Ами сега!? Отзад, наближаващият Живот, от когото човекът бягал, а отпред Реката, със своите разбеснели се води. Страх не страх, бягащият скочил във водата и тъкмо щял да се удави, когато Свободата го спасила.
Измъкнала го тя на отсрещния бряг, подпряла го на недостроената стена на Демокрацията и го заразпитвала за живота му. Но докато човекът разправял на Свободата за патилата си от Живота, недостроената стена на Демокрацията се стоварила върху него и го премазала.

Поука: Всеки сам да си я извади.