Когато на 17 февруари 1925 г. диваците убиват Тодор Страшимиров, Антон Страшимиров с голяма тъга пише в некролог: "Убиха и брат ми!  Бог да пази България!" 
     85 години по-късно, днес, един медицински фонд, който набира средства от дарения (т.е. нашите пари) за лекуване на деца от остри форми на заболявания, ги е профукал. Нашите и на държавата милиони са изчезнали в "небитието" за да прибере добрият дядо Господ нещастните и невинни детски душици при себе си. И техните скърбящи родители истински се надяват, че Той ще им дари тази топлина и обич, която дивашката ни държава е отказала да го стори.
     Най-страшното е в това, че Комисията за защита от дискриминация се е заела със случая.
     В една правова държава е нормално съществуването на такава комисия, която би трябвало да разглежда случаи на дискриминация от болшинството над малцинствата - независимо от няхното естество. Но в нашата империя на диващината тази комисия защитава народа от управляващите го.  Това е абсурдът на нашата дивотия.
     И нека да забравим и Аспарух, и Борис , и Симеон, и Братята, и Левски, и Ботев, и всички онези, които могат да бъдат посочени като контрааргумент, че ние, българите не сме диваци, защото разговаряме на български и с конете си. Всичките тези имена не струват нищо пред живота на едно умиращо детенце, защото няма нищо по-свято в този откачен свят на егоизъм и себичност от усмивката на дете. Повярвайте ми, защото съм отгледал осем внука.
     Нека да са ви живи и здрави децата и Бог да ги пази от лапите на българските чиновнически диваци!

Пише ,,Хоро,, като радостен възглас от убийството на Стефан Стамболов!После се е чудил,че убили брат му!