Постинг
23.11.2014 19:34 -
притчи
Двата калпака
Расло момчето, станало ерген за женене, ама и работа не подхващало. Все намирал махна и по цял ден се шляело, без да помага нито на баща си в кърската работа, нито на майка си в къщната работа. И нито една мома в селото не му давала нишан, че го харесва, защото го знаели, че е мързеливец. Бащата и майката се чудили как да го накарат да подхване някаква работа, че да бъде готов и себе си да храни, че и семейство да гледа.
Веднъж дядо му се върнал от пазара с нов калпак.
- Ех, че ще ми отива този калпак на мен, дядо! - казал младежът на дядо си.
- Искаш ли да имаш и ти нов калпак, дядовото? - го попитал старецът.
- Искам, как да не искам! - отговорил мързеливецът, като си помислил, че дядо му ще му подари калпака.
- Добре, тогава. Аз имам една овца. Паси я през годината и ако я гледаш добре, догодина тя ще се оагне две агънца. И когато те станат за колене, от кожите им ще ни ушият два калпака - един за теб и един за баща ти. Съгласен ли си?
- Да, дядо, съгласен съм! - отговорил селския ерген, който вече се виждал в мечтите си с нов калпак на главата си.
Поука: Импулсът ни да работим се подсилва от мислите ни да видим резултатите от работата си. Иначе трудът ни се превръща в задължение на съществуването ни.
Ревността
Внукът бил болезнено влюбен в жена си и неговата неконтролирана любов се превърнала в заслепяваща ревност. От тази подлудяваща ревност страдали и двамата до болка, но жена му не изтраяла и един ден си отишла за винаги.
- Как можа да ме предаде! Та аз я обичах толкова много и всеотдайно, но тя не можеше да разбере моята любов! Тя ме предаде, бабо, тя ме предаде!
- Не, момчето ми, ти я предаде, защото в нея не беше видял жената, а един предмет, който си мислише, че е само твой. Чуй тази приказка:
Вятърът бил лудо влюбен в цветето, галейки го нежно с повеите си. Цветето отговаряло на тази любов с ароматното си ухание, което се разнасяло по цялото поле и пораждало завистта на другите, които му наговаряли какви ли не неверни работи. И нали бил засрепен от любовта си, им повярвал - превърнал се в страшна буря. Когато се уморил да вилнее затихнал, но с ужас видял, че от цветето няма и следа, защото го бил издухал. Тръгнал да го търси, но го намерил мъртво, с окапани листенца и прекършено стебло.
Сине, помни от баба си, която е изпитала цялата сила на любовта, че тя не се състои в необузданата сила на ревността, а в отговорната сила на нежността, която поражда нормални отношения между мъжа и жената.
Расло момчето, станало ерген за женене, ама и работа не подхващало. Все намирал махна и по цял ден се шляело, без да помага нито на баща си в кърската работа, нито на майка си в къщната работа. И нито една мома в селото не му давала нишан, че го харесва, защото го знаели, че е мързеливец. Бащата и майката се чудили как да го накарат да подхване някаква работа, че да бъде готов и себе си да храни, че и семейство да гледа.
Веднъж дядо му се върнал от пазара с нов калпак.
- Ех, че ще ми отива този калпак на мен, дядо! - казал младежът на дядо си.
- Искаш ли да имаш и ти нов калпак, дядовото? - го попитал старецът.
- Искам, как да не искам! - отговорил мързеливецът, като си помислил, че дядо му ще му подари калпака.
- Добре, тогава. Аз имам една овца. Паси я през годината и ако я гледаш добре, догодина тя ще се оагне две агънца. И когато те станат за колене, от кожите им ще ни ушият два калпака - един за теб и един за баща ти. Съгласен ли си?
- Да, дядо, съгласен съм! - отговорил селския ерген, който вече се виждал в мечтите си с нов калпак на главата си.
Поука: Импулсът ни да работим се подсилва от мислите ни да видим резултатите от работата си. Иначе трудът ни се превръща в задължение на съществуването ни.
Ревността
Внукът бил болезнено влюбен в жена си и неговата неконтролирана любов се превърнала в заслепяваща ревност. От тази подлудяваща ревност страдали и двамата до болка, но жена му не изтраяла и един ден си отишла за винаги.
- Как можа да ме предаде! Та аз я обичах толкова много и всеотдайно, но тя не можеше да разбере моята любов! Тя ме предаде, бабо, тя ме предаде!
- Не, момчето ми, ти я предаде, защото в нея не беше видял жената, а един предмет, който си мислише, че е само твой. Чуй тази приказка:
Вятърът бил лудо влюбен в цветето, галейки го нежно с повеите си. Цветето отговаряло на тази любов с ароматното си ухание, което се разнасяло по цялото поле и пораждало завистта на другите, които му наговаряли какви ли не неверни работи. И нали бил засрепен от любовта си, им повярвал - превърнал се в страшна буря. Когато се уморил да вилнее затихнал, но с ужас видял, че от цветето няма и следа, защото го бил издухал. Тръгнал да го търси, но го намерил мъртво, с окапани листенца и прекършено стебло.
Сине, помни от баба си, която е изпитала цялата сила на любовта, че тя не се състои в необузданата сила на ревността, а в отговорната сила на нежността, която поражда нормални отношения между мъжа и жената.
Вълнообразно
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
