Постинг
07.10.2014 07:51 -
Следизборни мисли
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 526 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.10.2014 12:38
Прочетен: 526 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 07.10.2014 12:38
Най-трудната част от живота ни е да разкъсаме веригите на миналото си и да захвърлим прашясалите си спомени по "доброто старо време" на пълни хладилници и празни глави, за да освободим съзнанието си от шлаката на отрицателните си постъпки във всички сфери на живота - от общия работник, до президента. Само тогава ще излезем на магистралата на бързото движение напред.
Призванието при едни е като масло върху вода. При други е забутано в тъмните ъгли на съзнанието. Болшинството от хората не подозират колко пъти са се разминавали с Призванието си, поради стечението на редица обстоятелства и събития, които са ги отклонявали от среща с него. Това разминаване с Призванието изкривява до неузнаваемост бъдещето им, без да са в състояние да се видат такива, за каквото са дарени с живот.
Усмивките по лицата на политиците ни - особено по време на избори - са като скреж върху стомана, а обещанията им са като хладилник, подарен на ескимос.
Президентите и министър-председателите ни живеят в света на митовете и легендите, в които те са главните персонажи, обожествявани приживе, подобно на древните царе и императори. Те се интересуват от короната, която е скрита в дървен сандък, който трябва да бъде откраднат от осем дракона - политически опоненти. Този свят си е лично техен и всеки дръзнал да повдигне завесата, бива смазван от цялата власт на институциите.
Ако сравним правенето на политика с буйно течаща река, то тогава е свръхестествено чудо, че политиците ни от 25 години киснат във все една и съща река, с все едни и същи води. Нима се мъчат да оборят Хераклит* и Парменид** едновременно?
Демоните в душите на политиците ни се пробуждат, когато човечността придобие някакъв неясен образ на негатива на ежедневните събития.
Имам чувството, че политиците ни са биле жестоко малтретирани като деца и си го изкарват на нас, със садистично самодоволство.
Строителите на Нова България първо са полагали здрави темели и след това са градили.
Строителите на сегашната Нова България първо строят, а след това рушат, за да положат основите на това, което са разрушили... за да бъде разрушено отново.
И накрая един виц:
На една среща между български и немски строители, немецът казва на българина:
- Крадци, мошеници и корупция има навсякъде. Включително и у нас, но ние гледаме и да си свършим работата. Например асфалтът трябва да бъде положен в четири пласта, а ние го полагаме в три и половина.
- Е, и ние строим така! - казал българина. - Виждаш ли този мост?
- Че къде има мост тука! - зачудил се немецът.
- Ето, така строим ние, българите!
* - Хераклит (535 пр.н.е.) - древногръцки философ.
** - Парменид (515 пр.н.е) - древногръцки фирософ
Добро утро и лек ден на всички, посетили блога!
Призванието при едни е като масло върху вода. При други е забутано в тъмните ъгли на съзнанието. Болшинството от хората не подозират колко пъти са се разминавали с Призванието си, поради стечението на редица обстоятелства и събития, които са ги отклонявали от среща с него. Това разминаване с Призванието изкривява до неузнаваемост бъдещето им, без да са в състояние да се видат такива, за каквото са дарени с живот.
Усмивките по лицата на политиците ни - особено по време на избори - са като скреж върху стомана, а обещанията им са като хладилник, подарен на ескимос.
Президентите и министър-председателите ни живеят в света на митовете и легендите, в които те са главните персонажи, обожествявани приживе, подобно на древните царе и императори. Те се интересуват от короната, която е скрита в дървен сандък, който трябва да бъде откраднат от осем дракона - политически опоненти. Този свят си е лично техен и всеки дръзнал да повдигне завесата, бива смазван от цялата власт на институциите.
Ако сравним правенето на политика с буйно течаща река, то тогава е свръхестествено чудо, че политиците ни от 25 години киснат във все една и съща река, с все едни и същи води. Нима се мъчат да оборят Хераклит* и Парменид** едновременно?
Демоните в душите на политиците ни се пробуждат, когато човечността придобие някакъв неясен образ на негатива на ежедневните събития.
Имам чувството, че политиците ни са биле жестоко малтретирани като деца и си го изкарват на нас, със садистично самодоволство.
Строителите на Нова България първо са полагали здрави темели и след това са градили.
Строителите на сегашната Нова България първо строят, а след това рушат, за да положат основите на това, което са разрушили... за да бъде разрушено отново.
И накрая един виц:
На една среща между български и немски строители, немецът казва на българина:
- Крадци, мошеници и корупция има навсякъде. Включително и у нас, но ние гледаме и да си свършим работата. Например асфалтът трябва да бъде положен в четири пласта, а ние го полагаме в три и половина.
- Е, и ние строим така! - казал българина. - Виждаш ли този мост?
- Че къде има мост тука! - зачудил се немецът.
- Ето, така строим ние, българите!
* - Хераклит (535 пр.н.е.) - древногръцки философ.
** - Парменид (515 пр.н.е) - древногръцки фирософ
Добро утро и лек ден на всички, посетили блога!
Вълнообразно
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
