Кабули от Варна :: Справедливост

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.10.2014 07:58 - Справедливост - несправедливост

Прочетен: 491 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 04.10.2014 08:06

Идеята за справедливост е тази тухла в градежа на мирозданието, която е все още най-слабото и уязвимо място в стената на общозначимите идеи на човечеството. Тя е този елемент от неговата структура, който не е здраво закрепен на своето място, поради факта, че все още не го е намерила, въпреки хилядолетните опити за водещо начало в отношенията между хората. Стотици личности и техните последователи са проповядвали справедливост, но което е парадоксално те са гледали да я приложат чрез силата на... несправедливостта, използвана като инструмент за налагане на самата справедливост по свои разбирания и възгледи.
Несправедливостта е вечния огън под кладата на която безброй пъти е изгаряна справедливостта във времена, когато е придобивала по-ясен образ и съдържание. Този огън е запален още от самия зародиш на живота, пренесен от магаретата на Йогурта на площада пред Сената на древния Рим, натоварени с дисаги, пълни със звонково злато. От тогава, та чак до този ужасен ден, изпарил за миг петнадесет човешки живота чрез адския взрив на бомбите в село Горни Лом, сатанинският образ на несправедливостта винаги е побеждавал на тепиха на живота.
Докато справедливостта има само едно измерение във времето - нейното налагане като елемент от общественото развитие, то несправедливостта е разполагала и разполага с арсенал от оръжия и приьоми като морално разложение и физическото унищожение на част от борещите се за справедливост. Налагащите несправедливостта винаги са изхождали от факта, че така се изгражда справедливост за определен тесен кръг от хора, стоящи в основата на своите тайни общества, контролиращи протичащите жизнени процеси.
В годините на безкрайния преход първоначалната идея за свобода и справедливост се превърна в свободия, майка на несправедливостта. Нараствощото чувство за несправедливост в продължение на четвърт век създава вечната нестабилност, която люлее със страшна сила обществото - вратата към ада на земята.
Несправедливостта е като гущер, който къса опашката си при опасност за живота си, заблуждавайки своя враг. Както опашката на гущера след време се възстановява, така и несправедливостта сред време се съвзема, за да продължи унищожителния си марш. Има привидни моменти, когато несправедливостта отстъпва пред справедливостта, но точно в този момент несправедливостта къса своята опашка.
Несправедливостта е този мръсен канал, разсичащ живота на две, в който изтичат жизнените сокове на народа, без които той никога няма да стъпи на пътя на Справедливостта.
04.10.2014
07:50

Нагоре