Кабули от Варна

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.10.2014 09:29 - Оазис

Прочетен: 270 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 04.10.2014 09:31

Странник, попаднал в озазиса насред пустинята, повел разговор с пазача на кладенеца.
- От кога живееш тук, човече, на това късче от рая, което все пак е захвърлено сред безкрайните пясъци на пустинята?
- От самото си раждане. Аз съм роден тук, както и баща ми, както и неговия баща... Всички сме били пазачи на кладенеца, който дава смисъл на тази божествена красота.
- Но не си ли мислиш, че този прекрасен оазис е една прекрасна илюзия насред пътя...
- Може и да е илюзия според теб, но тя се явява като стремление напред за тези, които искат час по-скоро да усетят живителната сила на водата и прохладата и които от столетия минават по този път, през безжизнените пясъци на пустинята.
- И все пак е много жалко, че не може цялата пустиня да е един оазис!
- Ако цялата пустиня беше оазис, със сигурност ние двамата нямаше да бъдем тук и нямаше да водим този разговор, в който ти, човече, влагаш много усилия за да му придадеш смисленост, от позицията на гражданин, живеещ сред океан от готово поднесени удоволствия, опаковани в скъпи опаковки.
Ние, хората на пустинята, приемаме нещата такива, каквито са, защото нещото, което също убива, са илюзиите насред безжизнените пясъци. А оазисът, на който аз съм пазител на неговия кладенец, е това място, в което човек се зарежда с живот и заравя своите илюзии в пясъците.

Нагоре