Постинг
02.10.2014 21:13 -
притчи
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 209 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.10.2014 21:05
Прочетен: 209 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 03.10.2014 21:05
7-119 - Кълвачът
Вървял по пътя през гората човек и плачел. Скърбял за вечните неудачи, които го следвали в живота му. Тъжал за загубата на съпругата си, която починала от тежка и неизлечима болест; за самотата в която живеел от години. Дочул чукането на кълвача по едно старо и немощно дърво.
- Спри се с това чукане и кълване по мен! Нараняваш ме! Нима съм длъжен да търпя това! - роптаело дървото.
- Твоята гордост те е довела до това немощно състояние, защото това, което ти си мислиш за безполезно кълване от моя страна е неразбирането от твоя, че аз така те лекувам, премахвайки личинките, мравките и другата ненужна твар по теб. Търпи, защото тази болка е пречистваща!
Изведнъж плачещият мъж прозрял цялата истина, че той през целия си живот не е търпял чуждото мнение и не е приемал съвети от други.
- Господи, на мен също ми трябваше през живота един кълвач, който да ме чука по главата! - простенал той, облян в сълзи.
7-120 - Водата
Синът и неговият стар и немощен баща отивали пеша от селото за към града. Бащата казал на сина си:
- Сине, допи ми се вода, а забравихме да напълнем манерките. Хайде, аз тук ще поседна, а ти иди до селото пред нас да ми донесеш водица, че много ожеднях!
Влязъл синът в селото и потропал на първата порта. Отворила му чудна хубавица, в която синът се влюбил веднага, като забравил за болния си и жаден баща. Започнал да я заговарва и от дума на дума се стигнало до сватба.
Останал синът при хубавицата, народил си дечица и се сдобил с голямо имане.
Но дошло страшното наводнение, което помитало всичко по пътя си и което застигнало и дома на сина, който някога бил забравил баща си на пътя, болен и жаден. Домът му бил разрушен, а добитъкът издавен.
- Господи, защо ме наказа така лошо? - заплакал горко той.
- Сине, връщам ти водата, която ти забрави да ми донесеш - се чул глас, идващ от потъмнялото небе.
7-121 - Несправедливо
Девойка се оплакала на младежа, че се чувства обидена от постъпките на някои хора, които я пренебрегват. Младежът взел гласовито и ядно да им се заканва, че няма да остави никой да се подиграва и пренебрегва неговото момиче.
След многословна тирада той я попитал как се казват тези хора, за да се срещне с тях и да им даде да се разберат.
Но бил страшно учуден, когато чуло името си и името на майка си.
- Да, несправедливо е толкова време да сме заедно, а да не чуя от устата ти думата „Обичам те!” и постоянно да споменаваш майка си. Любовта, макар грешна и погрешна е любов, когато не се съобразява с никого, а се подчинява само на сърцата и чувствата на двама, решили да се хвърлян в нейния огън - казала натъжена, но с твърд глас девойката и си тръгнала.
7-122 - Болката
- Дядо, леля Стефка умля в страшни болки! А беше толкова добра! Няма по-ужасно от болката на болния от рак!
- Да, ракът е коварна болест и болките при него са нечовешки, но болката не е само лоша.
- Как да не е лоша бе, дядо! Та тя направо изкривява лицето ти! Ужасяваща е!
- Да, сине, прав си, но тя има и добра страна, като ни пази да оцелеем... По някога се раждат и хора без чувство за болка, но те не живеят много, защото чувството за самосъхранинеи при тях е слабо. Болката ни казва, че имаме проблем и трябва да го решим, докато не е станало късно. Ето, това е добрана страна на болката.
Вървял по пътя през гората човек и плачел. Скърбял за вечните неудачи, които го следвали в живота му. Тъжал за загубата на съпругата си, която починала от тежка и неизлечима болест; за самотата в която живеел от години. Дочул чукането на кълвача по едно старо и немощно дърво.
- Спри се с това чукане и кълване по мен! Нараняваш ме! Нима съм длъжен да търпя това! - роптаело дървото.
- Твоята гордост те е довела до това немощно състояние, защото това, което ти си мислиш за безполезно кълване от моя страна е неразбирането от твоя, че аз така те лекувам, премахвайки личинките, мравките и другата ненужна твар по теб. Търпи, защото тази болка е пречистваща!
Изведнъж плачещият мъж прозрял цялата истина, че той през целия си живот не е търпял чуждото мнение и не е приемал съвети от други.
- Господи, на мен също ми трябваше през живота един кълвач, който да ме чука по главата! - простенал той, облян в сълзи.
7-120 - Водата
Синът и неговият стар и немощен баща отивали пеша от селото за към града. Бащата казал на сина си:
- Сине, допи ми се вода, а забравихме да напълнем манерките. Хайде, аз тук ще поседна, а ти иди до селото пред нас да ми донесеш водица, че много ожеднях!
Влязъл синът в селото и потропал на първата порта. Отворила му чудна хубавица, в която синът се влюбил веднага, като забравил за болния си и жаден баща. Започнал да я заговарва и от дума на дума се стигнало до сватба.
Останал синът при хубавицата, народил си дечица и се сдобил с голямо имане.
Но дошло страшното наводнение, което помитало всичко по пътя си и което застигнало и дома на сина, който някога бил забравил баща си на пътя, болен и жаден. Домът му бил разрушен, а добитъкът издавен.
- Господи, защо ме наказа така лошо? - заплакал горко той.
- Сине, връщам ти водата, която ти забрави да ми донесеш - се чул глас, идващ от потъмнялото небе.
7-121 - Несправедливо
Девойка се оплакала на младежа, че се чувства обидена от постъпките на някои хора, които я пренебрегват. Младежът взел гласовито и ядно да им се заканва, че няма да остави никой да се подиграва и пренебрегва неговото момиче.
След многословна тирада той я попитал как се казват тези хора, за да се срещне с тях и да им даде да се разберат.
Но бил страшно учуден, когато чуло името си и името на майка си.
- Да, несправедливо е толкова време да сме заедно, а да не чуя от устата ти думата „Обичам те!” и постоянно да споменаваш майка си. Любовта, макар грешна и погрешна е любов, когато не се съобразява с никого, а се подчинява само на сърцата и чувствата на двама, решили да се хвърлян в нейния огън - казала натъжена, но с твърд глас девойката и си тръгнала.
7-122 - Болката
- Дядо, леля Стефка умля в страшни болки! А беше толкова добра! Няма по-ужасно от болката на болния от рак!
- Да, ракът е коварна болест и болките при него са нечовешки, но болката не е само лоша.
- Как да не е лоша бе, дядо! Та тя направо изкривява лицето ти! Ужасяваща е!
- Да, сине, прав си, но тя има и добра страна, като ни пази да оцелеем... По някога се раждат и хора без чувство за болка, но те не живеят много, защото чувството за самосъхранинеи при тях е слабо. Болката ни казва, че имаме проблем и трябва да го решим, докато не е станало късно. Ето, това е добрана страна на болката.
Вълнообразно
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
