Кабули от Варна

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.09.2014 14:04 - Притчи

Прочетен: 296 Коментари: 0 Гласове:

-1

Последна промяна: 13.09.2014 14:10

СЪВЕТ

- Дядо, не намирам смисъл в живота. Всичко ми изглежда като познато. И празното говорене на политиците ни, и разголената женска плът по телевизиите, и самите блудкави телевизионни програми, и държанието на хората. Вече повече от двадесет години и думите са едни и същи, и лицата, които ги говорят са едни и същи. Дядото отворил чекмеджето и поставил на масата празен бял лист.
- Какво виждаш на листа? - попитал той.
- Нищо! Нищо не виждам, дядо!
- Когато се научиш да виждаш в пустотата, когато се научиш да виждаш и отвъд пустотата, ще видиш това, което за другите не съществува. Даже и в нищо не казващото говорене на политиците ще намериш смисъл. Научи се да виждаш отвъд реалността и тогава ще те напусне апатията.

ВЪПРОС И ОТГОВОР

- Господин професор, извинете ме, но в последно време ми се струвате много печален. Да не се е случило нещо неприятно с вас или със семейството ви? - попитал студентът своя преподавател то психология.
- Ще ви попитам нещо, но искам да бъдете искрен - отвърнал професорът.
- Да, разбира се!
- Какво ви е мнението за мен, колега?
- Вие притежавате големи познания и вашите разсъждения са винаги дълбоки и обширни. Та вие, господин професор, познавате всяко ъгълче на човешката душа!
- Ето, за това съм печален, младежо! Защото не всякога познанието носи радост. Особено когато се отнася за душата на човека!

ПРИРОДАТА
(На нашите любими политици)

Вървейки през гората, мъж и жена били застигнати от проливен дъжд, който се превърнал в буря. Да се крият под дърветата било опасно и за това седнали на открито, а дъждът ги заливал със своите порои.
Изведнъж се дочули глас, който ги приканвал да влязат в колибката насред гората, на която те не обърнали внимание.
- Благодарим ти бабо, че ни покани при теб! - се обърнал мъжът към старицата, която вече сипвала горещ чай.
- Пийнете и имайте търпение докато бурята отмине - казала тя и им подала две одеяла да се загърнат.
След време жената казала:
- Вече от два часа вали, а и скоро няма да спре. Какво ще правим мъжо? Оставихме децата сами в къщи. Ех, да можеше някой да накара слънцето да пекне!
- Когато децата се сблъскат сами с проблемите, те почват да растат. А когато сами взимат решения - макар и грешни - те почват и да помъдряват. Не се безпокойте за тях. А слънцето си грее и сега, защото ако тук е буря, то някъде грее слънце. Тук ще изгрее, когато спре да вали. А кога ще спре да вали, само тя, Природата, си знае - отговорила старицата и наляла отново топъл чай.

ПРЕКРАСНАТА СТРАНА

Старият ковач, бай Иван Чакъра когато работел в работилницата си винаги пеел песен за прекрасната страна. И така пеел, че съседите му спирали своята работа и се сбирали пред работилницата му да слушат прекрасната песен.
- А съществува ли тази прекрасна страна на безкрайните пътища, бай Иване? - винаги го питали слушателите му.
- Да, съществува, защото ако не съществуваше, вие нямаше да слушате песента за нея - винаги отговарял с тези думи ковачът. - И там хората са като нас. Със същите радости и тревоги; със същата обич и омраза; със същите проблеми и мъки.
- Е, тогава какво й е прекрасното на тази страна, бай Иване? - го питали скептиците.
- Там всички пътища водят към правия път, който преминава през нейната среда, а по него вървим ние, които таим в сърцата си надеждата. Прекрасната страна е в нашите сърца, но ние не й обръщаме внимание, понеже го няма пътя на надеждата.

ВЯРАТА

- Ние не можем да оспорим факта, че съществува Бог и че той е създателя на всичко видимо и невидимо. Че само вярата в него ще спаси нашите души. Молете се братя и сестри, защото Той скоро ще бъде сред нас...
- В този момент пасторът бил прекъснат от свой близък:
- Братко, лоша новина! Пиян шофьор е сгазил жена ти, на път за църквата.
- Няма Бог! - извикал с цяло гърло проповедникът и рухнал на земята отчаян.
ПОУКА: Често пъти нашето отчаяние е по-силно от нашата вяра.

ИЗПРОВОДЯК

Синът се приготвил за път. Баща му му занареждал:
- Синко не се карай с хората, защото няма по-добър лек за душата от тишината и по-голямо лекарство за сърцето от мъдрата дума.
Да внимаваш много и помни: най-красивите истини често са най-омайващи лъжи; най-красивите цветя често са с тръни; най-красивите жени често са красива опаковка на негодна стока; най-верните приятели често се превръщат в най-зли предатели.
Не търси помощ до тогава, докато не си сигурен, че можеш да се справиш сам, защото приетата помощ често ни прави вечни длъжници. И помни, синко мой, че далекото винаги започва от близкото и дълбокото винаги започва от плиткото.
Лек път, момчето ми и нека Бог те пази!

МЪДРОСТТА И ВЛАСТТА

Царят бил разгневен на своите съветници, защото от доста време никой от тях не му дал ни един съвет, който да бъде полезен за управлението на царството.
- От много месеци ви питам за разни неща, като ви задавам въпроси, свързани с тях, а вие мълчите! защо така?
И когато гневен им се карал, а те мълчаливо слушали неговите думи, едно дете влязло вътре.
- Чие е това дете и какво търси тук! - попитал яростен монарха.
- То е мой внук, царю - отговорил тихо и с треперещ глас един от съветниците му.
Детето, без никаква уплаха, казало на царя:
- Ваше величество, ако ми дадете възможността аз да седна на трона, а вие да седнете до тези благородни мъже, аз ще ви кажа защо те не ви отговарят на въпросите.
Царят слязъл от трона, а детето седнал в него.
- Питайте! - казал той на царя, но той смутено мълчал.
- Защо не питате? - изкряскало детето така, както до преди малко кряскал самият цар. Но в залата царяло мълчание.
- Ето, за това съветниците ви мълчат, защото те не разговарят с вас, а с трона, на който вие седите, ваше величество - казало детето и напуснало залата.
ПОУКА: Слабост на всяка власт е, че превръща и крясъците си в политик