Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09.2014 20:48 - Притчи
Автор: kabuli Категория: Лични дневници   
Прочетен: 342 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 11.09.2014 20:51


ГРАДИНАТА
  Осъдили на смърт бореца против неправдата. Сложили му примката на врата и му дали последната дума:
- Засял земеделецът своята градина с домати и отишъл на пазара да  купи домати.
- Какво направи мъжо? Сееш домати, а купуваш домати!
- Жено, аз сея домати, но сигурен ли съм, че няма да бъдат бити от градушка и удавени от наводнение. Ще се моля Бог да даде богата беритба и когато това стане, едва тогава мога да кажа, че съм спечелил.

Като гледам, че въпреки студеното утро, мегданът е изпълнен с народ, си мисля, че градината ми е дала добър урожай.

ОПЪРНИЧЕВАТА ЖЕНА
  - Дядо, сбърках! Сбърках, че се ожених за нея. Да, красива е, умна е, но е много опърничева и все гледа да е по нейното. Какво да сторя, дядо, защото пък я и обичам?
- Когато купуваш роза, ти купуваш и нейните тръни. Когато палиш огън, ти знаеш, че той ще пуши, преди да загори с буйните си пламъци. Не обръщай внимание на нейните прищевки и тя ще разбере, че те не са интересни за теб. Така ще ги победиш и подчиниш на себе си.
Човекът губи от своята увереност, когато го гледаш право в очите.

ВРЕМЕТО
  Спасил овчарят царската дъщеря от Змея. Царят за благодарност го направил свой зет и решил да му даде да управлява половината от царството.
- Ваше величество, може ли да ви кажа нещо?
- Кажи - отговорил му с усмивка царя.
- Аз имам четирима много добри познати, които са ми на сърцето и с които се разбирам много добре, защото ме слушат и служат, без да имам претенции към тях.
- Щом ти са толкова добри познати, приеми ги в двореца и ги назначи на служба - отговорил царят. - И кои са те?

- Зимата, през която си седя на топло в къщи, гледам овцете си и си пия медовината пред камината.
Пролетта, когато ора и сея нивите на баща си, за да прибера урожая от тях.
Лятото, когато паса овцете си на свобода и заспивам под сянката на дърветата в гората
Есента, когато прибирам от нивите това, което съм засял.
Тях не мога да ги прибера в двореца, царю, понеже те са безкрайното време, което не може никой да прибере в сграда със стени. Благодаря ви, татко, но неща да управлявам хора, понеже ще се сблъскам и с него.
- С кого? - попитал царят.

- С Времето, което никой не може да победи,
ваше величество.

ПОБЕДАТА
  В класа бил дошъл нов ученик. Един такъв слаб висок и с очила. Бил мълчалив и винаги гледал само напред, като не говорил с никой по време на час.
Това много подразнило тези ученици от класа, които се славили със своето невъздържано поведение.
Един ден те решили да го набият, за да му покажат, че и той трябва да се подчинява на тях.
Побойниците били осем на брой, а той - само един.
- Поискай помощ, че тези ще те изпотрошат.
- Ще видим! - отговорил ученикът.
И не след много осемте смелчаци били изпотръшкани на земята, като огласили училищният двор с гласовете си и плача си.
- Защо не поиска помощ?
- Защото не ми трябва!
А и победата без помощ от вън е много по-ценна и врага ти или вече няма да ти е враг, или ще се превърне в таен страхливец... Което е много по-опасно, защото мерзостта на страхливия е учудващо голяма.




Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2313743
Постинги: 2858
Коментари: 1765
Гласове: 2158
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031