Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2014 18:58 - Притчи
Автор: kabuli Категория: Лични дневници   
Прочетен: 399 Коментари: 0 Гласове:
0



СВЕТЛИНА
 
- Дядо, аз много обичам Ивелина, ама майка не е съгласна...
- Какво не е съгласна майка ти? Да обичаш ли?
- Не бе, дядо! Тя не е харесва. Заради баща  й и заради братята й.
- Затвори вратата и дръпни пердетата на прозорците.
В стаята настъпил сумрак.
- Хайде, светни крушката! А сега я угаси! Дръпни пердетата и отвори прозорците, та да влезе свеж въздух!
Каквото казал дядото, внукът го направил. 
Е, и какво? - запитал той, защото дядо му замълчал.

- Ето, момчето ми, ключът за светлината и за тъмнината е в твоите ръце. Дали ще живееш на тъмно и самотно-тъжен или на светло и на отворени прозорци зависи само от теб и от никой друг - казал дядото и се усмихнал.
- Хайде, иди сега и целуни своята Ивелина, като й обещаеш светлина и отворени прозорци!


КОКОШКА И ВРАБЕЦ
 
- Ей, ти, малкия, спри да ми подскачаш и да кълвеш от зърното, което е за мен! - разкудкудякала се кокошката на врабчето.
Врабчето хвръкнало и кацнало на оградата.
- Да, аз съм малък, но мога да летя, за разлика от теб, която чака на готово да й дадат зърно. А и я се виж каква ти е походката!
- Кой, аз ли не мога да летя! - изрепчила се кокошката, замахнала с криле и... се блъснала с главата напред в оградата.
- Ах, ти, малък разбойнико! - развикала се кокошката и подгонила врабчето, което със смях политнало и отново кацнало на оградата.
- Ето, видя ли се колко струваш!
Твоят живот е предопределен - стопаните те гледат, защото ще сварят от теб само веднъж вкусна супа. Значи ще завърши в тенджерата! А аз колкото и да съм малък, си вадя прехраната сам и се надявам само на себе си.

ПОЛИТИЦИТЕ
 
Било предизборно време и всеки, който се чувствал поне малко политик напомнял за себе си, обещавал и говорил, говорил, та чак сам започвал да си вярва.
По волята на съдбата така се случило, че в горния край на селския мегдан говорил политик от Партията на миналото:
- По наше време животът беше много по-добър отколкото сега. Цените на стоките бяха ниски, а заплатите по-високи от днешните...
На долния край на селския мегдан говорил политикът от Партията на бъдещето:
- Когато спечелим властта, ние ще направим живота ви по-лесен...
Бай Марко, старият концлагерист, който живеел на мегдана казал на сина си да изкара тонколоната от къщи.
- Ей сега ще им спретна аз един митинг! - заканил се старецът! Грабнал микрофона и започнал:
- Ей, ти, от Миналото, спри да говориш, защото теб вече те няма! Ти остана в миналото, защото нямаше сили да се откъснеш от него.
 А ти, от Бъдещето също нямаш право да говориш, защото твоето време все още не е дошло.
И не се ли чувствате глупаво, когато ни говорите за минало, което го няма и за бъдеще, което не е дошло, а не казвате нито една смислена дума за днешния ни ден?

РАЗЛИЧНОТО ВРЕМЕ
 
- Дядо, трябва да отидеш до града! - казал радостен внукът. - Колко е шумно и колко много народ! Ресторантите препълнени, през вечерта е море от светлина и музика. А и какви момичета Боже, какви момичета!
Така се наложило, че дядото след време и той отишъл до града.
- А ти къде ги видя тези щастливи хора? - попитал дядото внука си, сред като се завърнал. Толкова ужасен свят, препълнен с насилие, шум и безпорядък! 

- Защо младежът и старецът видели коренно две различни картини на градския живот? - попитал учителя.
- Защото двамата са го възприели през погледа на своето време, учителю. Ние възприемаме света такъв, какъвто е в нашето време.

УМЕН ИВАНЧО
 
- Жена, някои хора ми изглеждат напълно като умрели, въпреки че си седят в канцелариите и получават за това пари от държавата. Други ми изглеждат живи, въпреки че са умрели от труда си, за който получават мизерно заплащане през целия си още по-мизерен живот.
Но всичките изглеждат еднакви в автобусите и по улиците. Жена, кажи ми как да различа умрелия от живия?
- Ама че си глупав! Та нали на умрелия краката и ръцете му са изстинали, като замръзнали от студ, защото животът си е отишъл! Хайде, не се прави на политик, ами иди в гората и насечи дърва!
Грабнал Иванчо брадвата и тръгнал към гората. 
Започнал да сече, но ръцете и краката му започнали да замръзват и посиняват. Метнал брадвата на рамо и се прибрал.
- Иванчо, къде са дървата, бе?
- Ами няма дърва, жено! Ти сама каза, че на умрелия краката и ръцете му са изстинали, като замръзнали от студ, понеже животът си е отишъл. Е, хвани ми ръцете! Замръзнали ли са?
Е, значи аз съм умрял и на мен дърва не ми трябват.

ДОБРИЯТ УЧИТЕЛ
 
- Учителю, искам да ви разкажа за моя проблем...
- А аз не искам да слушам твоя разказ - отговорил спокойно учителя на разтревожения си ученик.
- Учителю, вие от къде знаете за проблема ми, че не благоволявате да го чуете?
Учителят се усмихнал и казал:
- А за какво ще дойдеш за помощ при мен, ако не си сигурен, че ще ти помогна и защо си мислиш, че не мога да възприема проблема ти и без твоя разказ? Младежо, от три години посещаваш моя клас и би било непонятно ако аз не те познавам, както познавам сина си.
Добрият учител трябва да познава учениците си така, както познава самия себе си.


 














Гласувай:
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kabuli
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2313669
Постинги: 2858
Коментари: 1765
Гласове: 2158
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031