Прочетен: 422 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.08.2014 09:21
- Дядо, тези две дръвчета ги посадих в един ден. Виж, едното колко много е пораснало на третата година, а другото е още като клонче. Една почва, една вода, едно слънце и едни и същи грижи, а разликата е толкова голяма! Защо така?
- Нали знаеш децата на леля си Стоянка? Близнаците Ивайло и Никола. Виждаш ли Ивайло колко е голям и силен, а Никола е слаб и нежен като момиченце. Ивайло е строителен работник, а Никола е медик. Един баща, една майка, една обич, едни и същи грижи, а разликата колко е голяма. Защо така?
ЯМАТА
Съседът на Иван Стоян бил пълен с омраза към него. Мразил го още от младежките си години, защото Стоян бил по-добър и хората го уважавали заради благия му характер. Пък бил и по-начетен.
В дома му винаги било пълно с негови съселяни, които го търсили за съвет по различни работи. И той им помагал безкористно, защото бил и сръчен в ръцете и каквото и да подхванел, го докарвал до добър край. А и жена му била добра къщовница и с добро сърце.
Една вечер Стоян решил да отмъсти на Иван. Грабнал кирката и лопатата и тихо излязъл от къщи. Тръгнал към чешмата с четирите корита, която била между тяхното село и Люляково. Той знаел, че любимо място за почивка на Иван била поляната до чешмата. Решил да изкопае яма, в която да падне Иван, когато се прибирал от пощенската станция в Люляково, където той работил.
Започнал да копае Стоян ямата, представяйки си как в нея пада Иван и как няма кой да му помогне да се измъкне със счупените си крака. И така усърдно и със сила копал, че когато спрял тогава разбрал жестоката истина, че самият той се озовал в ямата - сам се бил закопал, заслепен от омразата си.
Намерили го на сутринта овчарите, които поили овцете си на чешмата, да спи на дъното на собствената си яма.
ПОУКА: Заслепени от омразата и яростта си често пъти правим такива неща, от които първо си патим самите ние.
ВЛАСТТА
- На къде с тези пушки и пистолети? - попитал Стратега на партията, която се готвела да завземе властта с военен преврат.
- С кръв ще я вземем и с кръв ще я дадем! - било решението на превратаджиите.
- Не правете глупости! Не настройвайте общественото и международно мнение срещу нас. Така власт не се взима! Имате ли осем милиона патрона за всеки човек? - попитал риторично Стратега. Хвърлете оръжията и се пригответе за митинги и гражданско неподчинение! Тръгнете сред народа и лъжете! Лъжете, колкото се може по-убедително и повтаряйте десетки и стотици пъти една лъжа. Повтаряйте я, докато не се превърне в истина! И повярвайте ми, че понякога истината няма значение. Накарайте я тази истина така да се съмнява в себе си, че и тя да ни повярва.
Послушали превратаджиите Стратега и тръгнали сред народа. Народът им повярвал и им дал властта в ръцете.
И превърнали лъжата в истина и истината в лъжа.
И настъпила тъмнина! Тъмнина непрогледна и всепоглъщаща. Тъмнина, в която всеки лъч светлина на надеждата потъвал в черната й дупка.
Тъмнина, в която прилепите се чувствали господари.