Кабули от Варна :: САМОИЗМАМАТА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

24.08.2014 21:30 - САМОИЗМАМАТА

Прочетен: 369 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 25.08.2014 07:51

САМОИЗМАМАТА

Учителят с учениците си решили тръгнат на обиколка из красивата крайградска местност. На излизане от града срещнали Генерала, придружаван от негови войници да влиза в града. Той си помислил, че Учителя е излязъл със своите ученици да го посрещне.
- О, поласкан съм от вашето посрещане, господин Учителю! Не съм очаквал от вас да сторите за мен!
- Господин генерал, такъв прославен воин като вас заслужава отдаването на много по-голяма почест. Ние чухме за вашето идване преди близо час време и не можахме да направим нищо друго, освен да ви срещнем на пътя...
- Учителю, защо излъгахте Генерала, че сме излезли да го посрещаме?
- Младежо, той се самоизмами, след като помисли, че сме излезли да го посрещнем.
- Но защо не му казахте истината, господин учителю?
- Защото той не беше готов да я чуе и разбере, обладан от мисълта, че всички са вторачили погледи в него.

НАЙ-СТРАШНИТЕ ВРАТИ

- Ученици, ще ви задам въпрос, по който можем да дискутираме по вашите отговори. И така, чуйте въпроса: Кои врати са най-страшни и къде се намират те?
Учениците се спогледали недоумяващо, но се престрашили и започнали да отговарят:
- Аз мисля, че няма по-страшни врати от вратите на Ада - казал първият ученик.
- Оставете вратите на Ада! От там никой не се е върнал, за да каже колко е страшно. Аз мисля, че във въпроса "врати" се използва метафорично. Вратите могат да бъдат навсякъде около нас.
Учителят погледнал окуражаващо ученика, който продължил:
Например ролята на "страшни врати" може да изиграе и отворения прозорец на последния етаж от блока, от който иска да се хвърли самоубиеца. "Врати" може да бъдат и парапета на Моста на смъртта в град Варна...
- Да, младежо, прав си в разсъжденията си, но да ти помогна - въпреки че са страшни, в тях няма нищо страшно, защото всеки ден през тях минават хиляди хора.
Настъпило мълчание.
- Деца, няма по-страшни врати на земята от вратите на Закона. Докато едни могат да влизат в него и излизат от него безпрепятствено; докато същите тези "едни" се прегръщат, целуват и приспиват с него, то хиляди умират от чакане пред тях, не получили неговото безпристрастно решение и присъда.

ЦИРК

- Деца, с какво оприличавате живота, който го живеем? - попитал учителят.
Учениците взели да дават различни определения, докато един от учениците не казал:
- Учителю, животът е цирк!
Всички млъкнали, а ученикът продължил:
- Да, учителю, животът ни е цирк, а ние сме жонгльорите на неговата арена.
- И защо мислиш, че животът ни е цирк?
- Ние цял живот жонглираме с проблемите си. Постоянно едни от тях са в ръцете ни, а други са във въздуха. Цял живот се стремим да не ги изтървем от ръцете си. И този стремеж ни създава пречки, които са най-болезнени, когато изтървем от ръцете си проблем. Изтърваният проблем ни създава най-големи грижи и главоблъскане, понеже ражда неизброими житейски пречки пред нас.
Учителят се усмихнал, останал доволен от отговора на ученика си.

Нагоре